Job 39
1 “¿Sabéis en qué momento paren las cabras montesas? ¿Observas cuando la cierva tiene cervatillo?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 ¿Puedes contar los meses que cumplen? ¿O sabes la hora en que dan a luz?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Se inclinan. Llevan a sus crías. Terminan sus dolores de parto.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Sus crías se hacen fuertes. Crecen en el campo abierto. Salen y no vuelven.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 “¿Quién ha liberado al burro salvaje? O que ha soltado las amarras del asno veloz,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 cuyo hogar he convertido en el desierto, y la tierra salada su morada?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Desprecia el tumulto de la ciudad, tampoco oye los gritos del conductor.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 La cordillera es su pasto. Busca cada cosa verde.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 “¿Se contentará el buey salvaje con servirte? ¿O se quedará junto a tu comedero?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 ¿Puedes sujetar al buey salvaje en el surco con su arnés? ¿O va a labrar los valles después de ti?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 ¿Confiarás en él, porque su fuerza es grande? ¿O le dejarás tu trabajo?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 ¿Confiarás en él para que traiga a casa tu semilla? y recoger el grano de tu era?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 “Las alas del avestruz se agitan con orgullo, ¿pero son las plumas y el plumaje del amor?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Porque deja sus huevos en la tierra, los calienta en el polvo,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 y olvida que el pie puede aplastarlos, o que el animal salvaje los pisotee.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Trata con dureza a sus crías, como si no fueran suyas. Aunque su trabajo es en vano, no tiene miedo,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 porque Dios la ha privado de sabiduría, tampoco le ha impartido entendimiento.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Cuando se eleva a lo alto, desprecia al caballo y a su jinete.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 “¿Le has dado fuerza al caballo? ¿Has vestido su cuello con una melena temblorosa?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 ¿Le has hecho saltar como una langosta? La gloria de su resoplido es impresionante.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Pisa el valle y se regocija en su fuerza. Sale al encuentro de los hombres armados.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Se burla del miedo y no se amilana, ni se aparta de la espada.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 El carcaj se sacude contra él, la lanza y la jabalina.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Come la tierra con fiereza y rabia, ni se queda quieto al sonido de la trompeta.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Cada vez que suena la trompeta, resopla: “¡Ah! Huele la batalla a lo lejos, el estruendo de los capitanes, y los gritos.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 “¿Es por tu sabiduría que el halcón vuela, y extiende sus alas hacia el sur?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 ¿Es por tu orden que el águila se levanta, y hace su nido en las alturas?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 En el acantilado habita y hace su hogar, en la punta del acantilado y la fortaleza.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Desde allí espía la presa. Sus ojos lo ven de lejos.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Sus crías también chupan sangre. Donde están los muertos, allí está él”.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
