Job 29

1 Job retomó su parábola y dijo

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 “Oh, si yo fuera como en los meses de antaño, como en los días en que Dios velaba por mí;

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 cuando su lámpara brilló sobre mi cabeza, y con su luz atravesé las tinieblas,

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 como estaba en mi mejor momento, cuando la amistad de Dios estaba en mi tienda,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 cuando el Todopoderoso aún estaba conmigo, y mis hijos estaban a mi alrededor,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 cuando mis pasos fueron lavados con mantequilla, y la roca derramó chorros de aceite para mí,

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 cuando salí a la puerta de la ciudad, cuando preparé mi asiento en la calle.

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Los jóvenes me vieron y se escondieron. Los ancianos se levantaron y se pusieron de pie.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Los príncipes se abstuvieron de hablar, y se puso la mano en la boca.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 La voz de los nobles se acalló, y su lengua se pegó al paladar.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Porque cuando el oído me escuchó, entonces me bendijo, y cuando el ojo me vio, me elogió,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 porque liberé a los pobres que lloraban, y también al huérfano, que no tenía quien le ayudara,

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 la bendición del que estaba dispuesto a perecer vino sobre mí, y he hecho que el corazón de la viuda cante de alegría.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Me vestí de justicia, y me vistió. Mi justicia era como un manto y una diadema.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Yo era los ojos de los ciegos, y los pies a los cojos.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Fui padre de los necesitados. Investigué la causa de él que no conocía.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Rompí las mandíbulas de los injustos y arrancó la presa de sus dientes.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Entonces dije: “Moriré en mi propia casa, Contaré mis días como la arena.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Mi raíz se extiende hasta las aguas. El rocío reposa toda la noche en mi rama.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Mi gloria está fresca en mí. Mi arco se renueva en mi mano’.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 “Los hombres me escucharon, esperaron, y guardé silencio por mi consejo.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Después de mis palabras no volvieron a hablar. Mi discurso cayó sobre ellos.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Me esperaron como a la lluvia. Sus bocas bebieron como con la lluvia de primavera.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Les sonreí cuando no tenían confianza. No rechazaron la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 elegí fuera de su camino, y me senté como jefe. Viví como un rey en el ejército, como quien consuela a los dolientes.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.