Cantar de los Cantares 2
1 Soy sólo una flor de la llanura de Sharon, un lirio que se encuentra en los valles.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Al igual que un lirio destaca entre las zarzas, tú, querida, destacas entre las demás mujeres.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Mi amor es como un manzano entre los árboles del bosque, comparado con otros jóvenes. Me gusta sentarme a su sombra y su fruta me sabe dulce.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Me llevó a beber de su vino, queriendo demostrar su amor por mí.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Aliméntame con pasas para darme energía, dame manzanas para reanimarme, porque el amor me ha debilitado!
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Sostiene mi cabeza con su mano izquierda, y me estrecha con la derecha.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Mujeres de Jerusalén, júrenme por las gacelas o los ciervos salvajes que no molestarán nuestro amor hasta el momento oportuno.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Escuchen. ¡Oigo la voz de mi amor! Miren, ahí viene, saltando sobre las montañas, brincando sobre las colinas-
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 ¡Mi amor es como una gacela o un ciervo joven! Miren, está ahí, parado detrás de nuestra pared, mirando a través de la ventana, asomándose a través de la pantalla.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Mi amor me llama: “¡Levántate, cariño mío, mi hermosa niña, y ven conmigo! ¡Sólo mira!
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 El invierno ha terminado; las lluvias han terminado y se han ido.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Las flores florecen por todas partes; ha llegado el tiempo del canto de los pájaros; la llamada de la tórtola se oye en el campo.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 Las higueras empiezan a producir frutos maduros, mientras las vides florecen, desprendiendo su fragancia. Levántate, querida, mi hermosa niña, y ven conmigo!”
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Mi paloma está fuera de la vista en las grietas de la roca, en los escondites del acantilado. Por favor, ¡déjame verte! ¡Deja que te escuche! ¡Porque hablas tan dulcemente, y te ves tan hermosa!
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Atrapa a los zorros ¡por nosotros, todos los zorritos que vienen y destruyen las viñas, nuestras viñas que están en flor!
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 ¡Mi amor es mío, y yo soy suya! Él se alimenta entre los lirios,
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 hasta que sopla la brisa de la mañana y desaparecen las sombras. Vuelve a mí, amor mío, y sé como una gacela o un joven ciervo en las montañas partidas.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
