Salmos 77

1 Para Jedutún, el director del coro. Un salmo de Asaf. Clamo a Dios pidiendo su ayuda. Sí, incluso a gritos. ¡Si tan solo Dios me oyera!

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 Cuando estuve en aflicción oré al Señor. Toda la noche levanté mis manos al cielo en oración a él, pero no pude hallar consuelo alguno.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 Medité en Dios con gemidos; pensé en él pero solo siento desconsuelo. (Selah)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 No me dejas dormir. Estaba tan afligido que no podía ni hablar.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 Pienso en los viejos tiempos, que fueron hace tantos años.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 Recuerdo los cantos que solía cantar por las noches. Medito entonces y me pregunto:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 ¿Se habrá cansado el Señor de mi para siempre? ¿Volverá nuevamente a agradarse de mi?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ¿Se habrá apagado para siempre su amor inagotable? ¿Se acabaron sus promesas?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ¿Se ha olvidado Dios de su bondad? ¿Habrá cerrado de un portazo las puertas a su compasión? (Selah)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 Entonces dije: “Lo que más me duele es que el Señor ya no me trata como antes”.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Recuerdo lo que has hecho, Señor. Recuerdo las maravillas que hiciste hace mucho tiempo.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 Meditaré en todo lo que has logrado. Pensaré en tus actos.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Señor, tus caminos son santos. ¿Hay algún dios tan grande como tú?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Tú eres el Dios que hace maravillas. Has revelado tu poder a las naciones.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Con tu fuerza salvaste a tu pueblo, a los descendientes de Jacob y José. (Selah)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 Cuando las aguas te vieron y temblaron. ¡Sí! ¡Temblaron hasta las profundidades!

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Las nubes derramaron lluvia, el trueno retumbó en los cielos y tus relámpagos volaban como flechas.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Tu trueno retumbó desde el torbellino, y los relámpagos iluminaron el mundo. La tierra temblaba y se estremecía.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 Tu camino conducía al mar, y pasaba por el mar profundo. Aun así tus huellas eran invisibles.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Guiaste a tu pueblo como un rebaño, pastoreado por Moisés y Aarón.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.