Salmos 109

1 Para el director del coro. Un salmo de David. ¡Oh Dios! Eres el único al que rindo alabanza, por favor no permanezcas en silencio ahora,

За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 porque la gente malvada y engañosa me está atacando, diciendo mentiras sobre mí

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 Me rodean con palabras de odio, pelean contra mí sin razón.

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 Los amo, pero ellos me responden con hostilidad, ¡Incluso cuando estoy orando por ellos!

За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5 Me devuelven el bien con el mal, el amor con el odio

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 “Pon a alguien malo sobre él. Ten a alguien de pie acusándolo.

Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7 Que cuando sea juzgado y sentenciado, sea hallado culpable. Que sus plegarias sean contadas como pecados.

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 Ojalá se acorten sus vidas; y que alguien más tome su lugar.

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 Que sus hijos queden huérfanos, y su esposa viuda.

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 Y que sus hijos queden desamparados, sin hogar, vagando de aquí para allá, expulsados de sus casas en ruinas.

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11 Que los acreedores les quiten todo lo que poseen; y que los ladrones se lleven todo por lo cual han trabajado.

Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

12 Que nadie los trate bien; que nadie sienta lástima por sus hijos desamparados.

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 Que todos sus descendientes mueran; que el nombre de su familia sea borrado en la siguiente generación.

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 Que el Señor recuerde los pecados de sus padres; que los pecados de sus madres no sean borrados.

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 Que sus errores permanezcan constantemente ante el Señor; y que su nombre sea olvidado completamente por el pueblo.

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 Porque no pensó en ser amable con otros, y en su lugar, acosó y mató a los pobres, a lo necesitados y a los de corazón roto.

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17 Le encantaba maldecir a otros, ¡Que caiga sobre él ahora la maldición! Más no tenía tiempo para bendecir, ¡Así que ojalá nunca reciba una sola bendición!

Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18 Maldecía tan a menudo como cambiaba de ropa. Ojalá se trague sus maldiciones como bebe el agua, como el aceite que frota sobre su piel y llega hasta sus huesos.

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 Que las maldiciones que ha lanzado se peguen a él como la ropa, que lo aprieten todo el tiempo como un cinto”.

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Que todo esto sea el castigo del Señor sobre mis enemigos, sobre aquellos que hablan mal de mí.

Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 Pero a mí, Señor, trátame bien, por tu nombre. Sálvame porque eres leal y bueno.

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 Porque estoy pobre y necesitado, y mi corazón se rompe.

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 Me estoy desvaneciendo como una sombra nocturna; soy como una langosta que se sacude.

Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24 Estoy tan débil por la falta de comida que mis piernas ya no dan más; Mi cuerpo es solo piel y huesos.

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 ¡La gente me ridiculiza, me miran y menean la cabeza!

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 Ayúdame, Dios mío; sálvame por tu gran amor.

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 Que los demás reconozcan que esto es lo que haces, que tú eres el único que me salva.

За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28 Cuando me maldigan, tú me bendecirás. Cuando me ataquen, tú los destruirás. Y yo, tu siervo, me alegraré.

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Que todos los que me acusan sean revestidos con desgracias; que se cubran a sí mismos con capas de vergüenza.

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 Pero yo seguiré agradeciendo al Señor, alabándolo frente a todos los que me rodean.

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 Porque él defiende al necesitado, y lo salva de aquellos que lo condenan.

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.