Salmos 102

1 Oración de alguien que está sufriendo y está cansado, encomendando sus problemas al el Señor. Por favor, Señor, ¡escucha mi oración! ¡Escucha mi clamor a ti pidiendo ayuda!

Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 ¡No escondas tu rostro de mí en mis horas de angustia! Vuélvete y escúchame, y responde rápido cuando llamo.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 ¡Porque mi vida está desapareciendo como el humo; siento como si mi cuerpo estuviera en llamas!

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 ¡Soy como la grama que se secó, y se marchitó, ya ni recuerdo cuándo debo comer!

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 Mis gemidos me han revestido; mis huesos se dejan ver a través de mi piel.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Soy como un búho del desierto, como una pequeña lechuza entre las ruinas.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 No puedo conciliar el sueño. Soy como un pájaro solitario en la azotea.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 Mis enemigos se mofan de mí. Se burlan y maldicen en mi nombre.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 Las cenizas son mi comida; mis lágrimas gotean encima de mi bebida,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 Por tu hostilidad y tu enojo, me recogiste y me volviste arrojar bien lejos.

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

11 Mi vida se desvanece lentamente como sombras nocturnas, me estoy marchitando como la grama.

Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

12 Pero tú, Señor, reinarás para siempre, tu gloria perdurará por todas las generaciones.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Te levantarás y tendrás piedad de Jerusalén, porque es tiempo de que seas gentil con la ciudad, el tiempo ha llegado.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Porque las personas que te siguen aman sus piedras; ¡valoran incluso su polvo!

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 Entonces las naciones te temerán, Señor; todos los reyes de la tierra se postrarán ante tu presencia.

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Porque el Señor reconstruirá Jerusalén; y aparecerá con gloria.

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Atenderá las oraciones de los desamparados; no ignorará sus pedidos.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Que esto sea recordado por las generaciones futuras, para que las personas que aún no han nacido alaben al Señor:

Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Porque él mira desde los cielos, desde lo más alto de su lugar santo; él observa a la tierra desde su trono,

Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

20 para responder a los lamentos de los prisioneros, para liberar a los hijos de la muerte.

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

21 Y como resultadoj la maravillosa naturaleza del Señor será alabada en Jerusalén con alabanzas,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 cuando las personas de todos los reinos se reúnan para adorar al Señor.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Pero, en cuanto a mí, él me quitó la salud cuando era joven, acortando mi vida.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Clamé al Señor, “Mi Dios, ¡No me arrebates mi vida mientras aún soy joven! Tú eres el único que vive para siempre.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

25 Hace mucho tiempo creaste la tierra; hiciste los cielos.

Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26 Y ellos llegarán a su fin, pero tú no. Todos ellos se desgastarán como la ropa, y tú los cambiarás y los tirarás.

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Pero tú eres el único que vive para siempre; tus años nunca llegarán a un fin.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Nuestros hijos vivirán contigo, y los hijos de nuestros hijos crecerán en tu presencia”.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.