< Lamentaciones 3 >

1 Soy el hombre que ha experimentado el sufrimiento bajo la vara de la ira de Dios.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Me ha alejado, obligándome a caminar en las tinieblas en lugar de la luz.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 De hechome golpea una y otra vez todo el día.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Me ha desgastado; me ha hecho pedazos.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Me ha asediado, rodeándome de amargura y miseria.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Me ha obligado a vivir en las tinieblas, como los muertos desde hace tiempo.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Ha levantado un muro a mi alrededor para que no pueda escapar; me ha atado con pesadas cadenas.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Aunque siga clamando por ayuda, se niega a escuchar mi oración.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Ha puesto piedras en mi camino y me envía por senderos torcidos.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Es un oso que me acecha, un león escondido listo para atacar,
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Me arrastró de mi camino y me hizo pedazos, dejándome indefenso.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Cargó su arco con una flecha y me usó como blanco,
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Me disparó en los riñones con sus flechas.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Ahora todos se ríen de mí, cantando canciones que se burlan de mí todo el día.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Me ha llenado de amargura; me ha llenado de amargo ajenjo.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Me ha roto los dientes con arenilla; me ha pisoteado en el polvo.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Me ha arrancado la paz; he olvidado todo lo bueno de la vida.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Por eso digo: Mi expectativa de una larga vida ha desaparecido, junto con todo lo que esperaba del Señor.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 No olvides todo lo que he sufrido en mi agonía, tan amargo como el ajenjo y el veneno.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Ciertamente no lo he olvidado. Lo recuerdo demasiado bien, por eso me hundo en la depresión.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Pero aún tengo esperanza cuando pienso en esto:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Es por el amor fiel del Señor que nuestras vidas no están destruidas, pues con sus actos de misericordia nunca nos abandona.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Él los renueva cada mañana. ¡Qué maravillosamente fiel eres, Señor!
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 El Señor es todo lo que necesito, me digo a mí mismo: Pondré mi esperanza en él.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 El Señor es bueno con los que confían en él, con cualquiera que lo siga.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Es bueno esperar tranquilamente la salvación del Señor.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Es bueno que el ser humano aprenda a soportar con paciencia la disciplina mientras es joven.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Debe sentarse solos en silencio, porque es Dios quien lo ha disciplinado.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Debe inclinarse con el rostro hacia el suelo, porque aún puede haber esperanza.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Debe poner la mejilla a quien quiera abofetearlos; debe aceptar los insultos de los demás.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Porque el Señor no nos abandonará para siempre.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 Aunque nos venga la tristeza, él nos muestra misericordia porque su amor fiel es muy grande.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Porque no quiere herir ni causarle dolor a ninguno.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Ya sea que alguien maltrate a todos los prisioneros de la tierra
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Ole niegue a alguien sus derechos mientras el Altísimo lo ve,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 O sea que alguien engañe a otro en su caso legal, estas son cosas el Señor noaprueba.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 ¿Quién habló y llegó a existir? ¿No fue el Señor quien lo ordenó?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Cuando el Altísimo habla puede ser para un desastre o para una bendición.
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 ¿Por qué habría de quejarse un ser humano de las consecuencias de sus pecados?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Debemos mirarnos a nosotros mismos, examinar nuestros actos y volver al Señor.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 No nos limitemos a levantar la mano a Dios hacia el cielo, sino nuestra mente también, y digamos:
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 “Nosotros somos pecadores; nosotros somos rebeldes ¡y tú no nos has perdonado!”
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Te has envuelto en ira y nos has perseguido, matándonos sin piedad. Has destruido sin piedad.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Te has envuelto en una nube que ninguna oración puede penetrar.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Nos has convertido en residuos y desechos para las naciones de alrededor.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Todos nuestros enemigos abren la boca para criticarnos.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Estamos aterrorizados y atrapados, devastados y destruidos.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Las lágrimas brotan de mis ojos por la muerte de mi pueblo.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mis ojos rebosan de lágrimas todo el tiempo. No se detendrán
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Hasta que el Señor mire desde el cielo y vea lo que pasa.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Lo que he visto me atormenta por lo que ha sucedido a todas las mujeres de mi ciudad.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Sin razón alguna mis enemigos me atraparon como a un pájaro.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Intentaron matarme arrojándome a un pozo y tirándome piedras.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 El agua me inundó hastala cabeza, y pensé que moriría.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Desde lo más profundo de la fosa te llamé, Señor.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Tú me oíste cuando oré: “Por favor, no ignores mi grito de auxilio”.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Viniste a mí cuando te llamé, y me dijiste: “¡No tengas miedo!”
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 ¡Has tomado mi caso y me has defendido; has salvado mi vida!
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Señor, tú has visto las injusticias que se han cometido contra mí; ¡Defiéndeme, por favor!
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Has observado lo vengativos que son y las veces que han conspirado contra mí.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Señor, tú has oído cómo me han insultado y lo que han tramado contra mí,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 ¡Cómo mis enemigos hablan contra mí y se quejan de mí todo el tiempo!
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 ¡Mira! Ya sea que estén sentados o de pie, siguen burlándose de mí en sus canciones.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 ¡Págales como se merecen, Señor, por todo lo que han hecho!
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Dales algo para que sus mentes queden cubiertas! ¡Que tu maldición caiga sobre ellos!
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Persíguelos en tu cólera, Señor, y deshazte de ellos de la tierra!
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

< Lamentaciones 3 >