Job 8
1 Entonces Bildad el Suhita habló y dijo:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 “¿Cuánto tiempo más seguirás hablando así? Las palabras que salen de tu boca son un montón de aire caliente!
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 ¿Pervierte Dios la justicia? ¿Acaso el Todopoderoso pervierte lo que es justo?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Tus hijos debieron pecar contra él, y por eso merecieron el castigo que les infligió.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Pero si oras a Dios y le pides ayuda,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 si llevas una vida limpia y haces lo que es justo, entonces él actuará para enderezar las cosas en su hogar.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Aunque comiencen con casi nada, ¡terminarán con mucho!
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 “¿Por qué no preguntan lo que descubrieron las generaciones anteriores, y examinan lo que descubrieron nuestros antepasados? ¡Nosotros nacimos ayer y no sabemos nada!
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 Nuestros días en la tierra se desvanecen tan rápido como una sombra que pasa.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 ¿Acaso no te enseñan y te explican lo que saben?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 ¿Puede crecer el papiro donde no hay pantano? ¿Pueden crecer los juncos sin agua?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Incluso sin ser cortados, mientras aún florecen, se marchitan más rápido que la hierba.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Esto es lo que le sucede a todo el que se olvida de Dios. Las esperanzas de los que viven sin Dios se reducen a nada.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Su confianza es como si se aferraran a una endeble tela de araña.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Buscan la seguridad en su casa, pero ésta no les proporciona ningún apoyo. Intentan aferrarse a ella, pero es fugaz.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Los que viven sin Dios son como una planta exuberante que crece al sol y extiende sus brotes por todo el jardín.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Enreda sus raíces entre las piedras y se aferra a la roca.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Pero cuando es cortada, el lugar donde estaba la repudia, diciendo: ‘Nunca te vi’.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Entonces su vida se acaba, y otra plata brota de la tierra para ocupar su lugar.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 “Mira, Dios no rechaza a quien es inocente, ni apoya a quien es culpable.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Él puede hacer que vuelvas a reír de felicidad y a gritar de alegría.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Los que te odian serán avergonzados, y el lugar donde viven los malvados será destruido”.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
