Job 41
1 “¿Puedes sacar a Leviatán con un anzuelo? ¿Puedes atarle la boca?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 ¿Puedes pasar una cuerda por su nariz? ¿Puedes pasarle un anzuelo por la mandíbula?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 ¿Te rogará que lo dejes ir? ¿O te hablará suavemente?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 ¿Hará un contrato contigo? ¿Acepta ser tu esclavo para siempre?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 ¿Jugarás con él como con un pájaro? ¿Le pondrás una correa para tus chicas?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 ¿Decidirán tus socios comerciales un precio para él y lo repartirán entre los mercaderes?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 ¿Pueden atravesar su piel con muchos arpones, su cabeza con lanzas de pesca?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Si lo agarraras, ¡imagina la batalla que tendrías! ¡No volverías a hacerlo!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Cualquier esperanza de capturarlo es una tontería. Cualquiera que lo intente será arrojado al suelo.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Ya que nadie tiene el valor de provocar al Leviatán, ¿quién se atrevería a enfrentarse a mí?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 ¿Quién se ha enfrentado a mí con alguna reclamación que deba pagar? Todo lo que hay bajo el cielo me pertenece.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 “Permítanme hablarles del Leviatán: sus poderosas patas y sus gráciles proporciones.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 ¿Quién puede quitarle la piel? ¿Quién puede penetrar su doble armadura?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 ¿Quién puede abrir sus mandíbulas? Sus dientes son aterradores.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Su orgullo son sus hileras de escamas, cerradas con fuerza.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Sus escamas están tan juntas que el aire no puede pasar entre ellas.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Cada escama se adhiere a la siguiente; se cierran entre sí y nada puede penetrar en ellas.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Cuando estornuda, brilla la luz. Sus ojos son como el sol naciente.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 De su boca salen llamas y chispas de fuego.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 De sus fosas nasales sale humo, como el vapor de una caldera sobre un fuego de cañas.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Su aliento prende fuego al carbón mientras las llamas salen de su boca.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Su cuello es poderoso, y todos los que se enfrentan a él tiemblan de terror.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Su cuerpo es denso y sólido, como si estuviera hecho de metal fundido.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Su corazón es duro como una piedra de molino.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Cuando se levanta, incluso los poderosos se aterrorizan; retroceden cuando se agita.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Las espadas rebotan en él, al igual que las lanzas, los dardos y las jabalinas.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 El hierro es como la paja y el bronce es como la madera podrida.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Las flechas no pueden hacerle huir; las piedras de las hondas son como trozos de rastrojo.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Los garrotes son también como rastrojos; se ríe del ruido de las lanzas que vuelan.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Sus partes inferiores están cubiertas de puntas afiladas como ollas rotas; cuando se arrastra por el barro deja marcas como un trillo.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Revuelve el mar como el agua en una olla hirviendo, como un cuenco humeante cuando se mezcla el ungüento.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Deja tras de sí una estela reluciente, como si el mar tuviera cabellos blancos.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 No hay nada en la tierra como él: una criatura que no tiene miedo.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Mira con desprecio a todas las demás criaturas. Es el más orgulloso de todos”.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
