Job 4
1 Entonces Elifaz, el temanita, le respondió a Job
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “¿Podría decir una palabra? No quiero molestarte, pero ¿quién podría callar y no responder?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ciertamente has alentado a mucha gente y has apoyado a los que son débiles.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Tus consejos han ayudado a los que tropiezan para no caer, y has fortalecido a los que tienen las rodillas débiles.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Pero ahora eres tú el que sufre y estás molesto.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 ¿No fue tu reverencia a Dios lo que te dio confianza y tu integridad lo que te dio esperanza?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Piénsalo: ¿desde cuándo mueren los inocentes? ¿Desde cuándo se destruye a la gente buena?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 ¡Por lo que he visto, los mismos que plantan el mal y siembran problemas son quienes cosechan tales frutos!
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Un soplo de Dios los destruye; una ráfaga de su cólera los aniquila.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Los leones pueden rugir y gruñir, pero sus dientes se rompen.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Hasta un león muere por falta de alimento, y las crías de la leona se dispersan.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 “Una palabra se acercó sigilosamente a mí; un susurro llegó a mi oído.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Pensamientos inquietantes vinieron a mí en pesadillas, como cuando caes en un sueño profundo.
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Me aterroricé y temblé; todos mis huesos se estremecieron.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Entonces un soplo me rozó la cara y me puso la piel de gallina.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Algo se detuvo, pero no pude ver su rostro. Mis ojos sólo podían distinguir una forma. Estaba totalmente silencioso, y entonces oí una voz:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 ‘¿Puede alguien ser justo ante Dios? ¿Puede alguien ser puro ante su Creador?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Si ni siquiera se fía de sus siervos y dice que sus ángeles se equivocan,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 ¿cuánto más los que viven en estas casas de barro, cuyos cimientos se basan en el polvo, que se deshacen como la ropa por causa de la polilla?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Vivos por la mañana, muertos al anochecer. Mueren sin que nadie lo note.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Son como las cuerdas de una tienda de campaña, que se levantan y se derrumban con la muerte. Mueren sin sabiduría’”.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
