Job 31

1 “Me prometí a mí mismo no mirar nunca con deseo a las jóvenes.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 ¿Qué debe esperar la gente de Dios? ¿Qué recompensa debe darles el Todopoderoso en lo alto?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 ¿No es el desastre para los malvados y la destrucción para los que hacen el mal?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 ¿No ve Dios todo lo que hago, incluso cuenta cada paso que doy?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 ¿He vivido una vida engañosa? ¿He estado ansioso por decir mentiras?

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 ¡No! Que Dios me pese en la balanza de su justicia y que descubra mi integridad.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 “Si me he desviado del camino de Dios, si he dejado que lo que veo se convierta en mis deseos, si hay alguna mancha de pecado en mis manos,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 entonces que otro coma lo que he sembrado, y que todo lo que he cultivado sea desarraigado.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Si una mujer me ha seducido, o si he buscado la oportunidad de acostarme con la mujer de mi prójimo,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 que mi esposa sirva a otro, que otros hombres se acuesten con ella.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Porque eso sería una maldad, un pecado que merece castigo,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 porque este pecado es como un fuego que lleva a la destrucción, destruyendo todo lo que tengo.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 “Si me negara a escuchar a mis siervos o siervas cuando me trajeran sus quejas,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 ¿qué haría cuando Dios viniera a juzgarme? ¿Cómo respondería si me investigara?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 ¿Acaso el mismo Dios no nos hizo a todos?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 ¿Me he negado a dar a los pobres lo que necesitaban, o he hecho desesperar a las viudas?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 ¿Acaso he comido yo solo un trozo de pan? ¿No he compartido siempre mi comida con los huérfanos?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Desde que era joven fui padre de los huérfanos y cuidé de las viudas.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Si alguna vez veía a alguien necesitado de ropa, a los pobres sin nada que ponerse,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 siempre me agradecían la ropa de lana que los mantenía calientes.

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 “Si levantaba la mano para golpear a un huérfano, seguro de que si llegaba a los tribunales los jueces estarían de mi parte,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 entonces que mi hombro sea arrancado de su articulación, que mi brazo sea arrancado de su cavidad.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Como me aterra el castigo que Dios me tiene reservado, y debido a su majestad, nunca podría hacer esto.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 “¿He puesto mi confianza en el oro, llamando al oro fino ‘mi seguridad’?

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 ¿Me he deleitado en ser rico, feliz por todas mis riquezas que había ganado?

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 ¿He mirado el sol brillando tan intensamente o la luna moviéndose con majestuosidad por el cielo

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 y he tenido la tentación de adorarlos secretamente besando mi mano ante ellos como señal de devoción?

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 Esto también sería un pecado que merece castigo porque significaría que he negado a Dios en lo alto.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 “¿Alguna vez me he alegrado cuando el desastre destruyó a los que me odiaban, o he celebrado cuando el mal los derribó?

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Nunca he permitido que mi boca pecara echando una maldición sobre la vida de alguien.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 ¿No ha preguntado mi familia: ‘¿Hay alguien que no haya comido todo lo que quería de su comida?’

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Nunca he dejado dormir a extraños en la calle; he abierto mis puertas a los viajeros.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 ¿He ocultado mis pecados a los demás, escondiendo mi maldad en lo más profundo de mí?

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 ¿Tenía miedo de lo que pensaran los demás, del desprecio que me hicieran las familias, y por eso me callaba y no salía?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 “¿Por qué nadie escucha lo que digo? Firmo con mi nombre para avalar todo lo que he dicho. Que el Todopoderoso me responda. Que mi acusador escriba de qué me acusa.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Yo los pondría en alto; Los llevaría en mi cabeza como una corona.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Le explicaría todo lo que había hecho; mantendría la cabeza alta ante él.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 “Si mi tierra ha gritado contra mí; si sus surcos han llorado por mí;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 si he tomado sus cosechas sin pago o si he causado daño a los agricultores;

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 entonces que crezcan espinas en lugar de trigo, y cizaña en lugar de cebada”. Las palabras de Job se terminan.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.