Job 30
1 Pero ahora se ríen de mí personas mucho más jóvenes que yo; personas a cuyos padres no pondría a trabajar con mis perros pastores.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Son demasiado débiles para serme útiles y están agotados.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Adelgazados por el hambre y la necesidad, tratan de comer la tierra seca en el desierto oscuro y desolado.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Allí recogen hierbas del desierto y las hojas de los arbustos, y comen las raíces de las retamas.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Fueron expulsados de la comunidad.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 La gente gritaba tras ellos como si fueran ladrones. Tienen que vivir en barrancos peligrosos, en cuevas y entre las rocas.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Gritan como animales entre los arbustos; se acurrucan entre la maleza para refugiarse.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Son gente insensata, sin nombre, que ha sido expulsada de la tierra.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Pero ahora se burlan de mí en sus cantos; ¡me he convertido en un chiste para ellos!
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Me desprecian y rehúyen; no dudan en escupirme a la cara.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Dios ha aflojado la cuerda de mi arco y me ha humillado.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 La chusma se levanta contra mí, y me hace correr; como una ciudad sitiada planifican formas de destruirme.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Cortan mi vía de escape; provocan mi caída y lo hacen sin ayuda de nadie.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Entran por una amplia brecha; se precipitan mientras el muro se derrumba.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Me invaden los terrores; mi honor se lo lleva el viento; mi salvación se desvanece como una nube.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Y ahora mi vida se desvanece; cada día la desesperación me atenaza.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Por la noche mis huesos agonizan; el dolor me roe y no cesa.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Dios me agarra bruscamente por la ropa; me tira del cuello de la camisa.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Me ha arrojado al barro; me ha humillado como polvo y ceniza.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Dios, clamo a ti, pero no respondes; me presento ante ti, pero ni siquiera te fijas en mí.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Te has vuelto cruel conmigo; usas tu poder para hacerme sufrir.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Me levantas y me llevas en el viento; me arrojas en el torbellino.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Sé que me llevas a la muerte, al lugar donde van todos los vivos.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 ¿Quién querría dar una patada a un hombre cuando está abatido, cuando claman por ayuda en su momento de dificultad?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 ¿No lloré por los que pasaban por momentos difíciles? ¿No me afligí por lo que sufrían los pobres?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Pero cuando busqué el bien, sólo vino el mal, y cuando esperé la luz, todo lo que vino fue oscuridad.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 En mi interior hay confusión, nunca se detiene; me enfrento a días de desesperación.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Estoy tan deprimido; ver el sol no ayuda. Me pongo de pie en la asamblea y clamo por ayuda.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Soy como un hermano de los chacales, un compañero de los búhos.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Mi piel se ennegrece sobre mí; y mis huesos arden dentro de mí.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Mi lira sólo toca canciones tristes, y mi pipa es la voz de los que lloran.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
