Job 24
1 “¿Por qué el Todopoderoso no establece un tiempo definido para castigar a los malvados? ¿Por qué los que le siguen nunca le ven actuar en juicio?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Los malvados mueven linderos; se apoderan de los rebaños ajenos y los trasladan a sus propios pastos.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Roban el asno del huérfano; toman el buey de la viuda como garantía de una deuda.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Apartan a los pobres de su camino; los indigentes se ven obligados a esconderse de ellos.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Como burros salvajes en el desierto, los pobres tienen que rebuscar su comida, buscando cualquier cosa para alimentar a sus hijos en el páramo.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Se ven obligados a encontrar lo que pueden en los campos ajenos, a espigar entre las viñas de los malvados.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Pasan la noche desnudos porque no tienen ropa; no tienen nada para cubrirse del frío.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Están empapados por las frías tormentas de la montaña, y se acurrucan junto a las rocas para refugiarse.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Los niños sin padre son arrebatados de los pechos de sus madres, tomando a los bebés de los pobres como garantía de una deuda.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Como no tienen ropa que ponerse, tienen que ir desnudos, cosechando gavillas de grano mientras ellos mismos tienen hambre.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 En los olivares trabajan para producir aceite, pero no lo prueban; pisan el lagar, pero tienen sed.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 En la ciudad los moribundos gimen y los heridos claman por ayuda, pero Dios ignora sus oraciones.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 “Son personas que se rebelan contra la luz. No quieren conocer sus caminos, ni permanecer en sus sendas.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 El asesino se levanta al amanecer para matar al pobre y al necesitado, y cuando cae la noche se convierte en ladrón.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 El adúltero espera el anochecer, diciéndose a sí mismo: ‘Ahora nadie me verá’, y se cubre el rostro.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 Los ladrones entran en las casas durante la noche y duermen durante el día. Ni siquiera saben cómo es la luz.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 La oscuridad total es para ellos como la luz, pues están familiarizados con la noche.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 “Como las burbujas en la superficie de un río son rápidamente arrastrados. La tierra que poseen está maldita por Dios. No entran en sus propios viñedos.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Así como el calor y la sequía secan el deshielo, el Seol se lleva a los que han pecado. (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Hasta sus madres los olvidan, los gusanos se dan un festín con ellos, ya no se acuerdan de ellos, y su maldad se vuelve como un árbol que se rompe en pedazos.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Maltratan a las mujeres sin hijos y son mezquinos con las viudas.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Dios prolonga la vida de los malvados con su poder; pero cuando se levantan, no tienen seguridad de vida.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Los apoya y les da seguridad, pero siempre está vigilando lo que hacen.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Aunque sean ilustres por un tiempo, pronto desaparecen. Son derribados como todos los demás, cortados como las cabezas de los granos.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 Si no es así, ¿quién puede demostrar que soy un mentiroso y que no hay nada en lo que digo?”
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
