Job 21
1 Job contestó:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Por favor, escuchen atentamente lo que digo; eso sería un consuelo que podrían darme.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Tengan paciencia conmigo; déjenme hablar. Después de que haya habladao, pueden seguir burlándose de mí.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 ¿Me estoy quejando de la gente? Por supuesto que no. ¿Por qué no debería estar impaciente?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Mírenme. ¿No están horrorizados? Tápense la boca con la mano en señal de asombro.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Cada vez que pienso en lo que me ha pasado me horrorizo y tiemblo de miedo.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 “¿Por qué siguen viviendo los malvados, que envejecen y son cada vez más poderosos?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Sus hijos están con ellos; ven crecer a sus nietos.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Viven en sus casas con seguridad; no tienen miedo. Dios no usa su vara para golpearlos.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Sus toros siempre crían con éxito; sus vacas paren terneros y no abortan.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Sacan a jugar a sus pequeños como si fueran corderos; sus niños bailan alrededor.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Cantan acompañados de la pandereta y la lira; celebran con la música de la flauta.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Sin embargo, le dicen a Dios: ‘¡Vete lejos! No queremos saber nada de ti.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 ¿Quién se cree el Todopoderoso para que le sirvamos como esclavos? ¿Qué beneficio hay para nosotros si le oramos?’
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Esa gente cree que hace su propia fortuna, pero yo no acepto su forma de pensar.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 “Cuántas veces se apaga la lámpara de los malvados? ¿Cuántas veces les sobreviene el desastre? ¿Cuántas veces castiga Dios a los impíos en su cólera?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 ¿Son arrastrados como paja en el viento? ¿Viene un tornado y se los lleva?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Algunos dicen: ‘Dios guarda el castigo de la gente para sus hijos’. Pero yo digo: ‘Dios debería castigar a esas personas para que aprendan de ello’.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Que ellos mismos vean su destrucción y beban profundamente de la ira de Dios.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Porque no les importará lo que les ocurra a sus familias una vez que hayan muerto.
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 “¿Puede alguien enseñarle a Dios algo que no sepa ya, puesto que él es quien juzga incluso a los seres celestiales?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Una persona muere con buena salud, totalmente cómoda y segura.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Su cuerpo está gordo por haber comido bien; sus huesos aún son fuertes.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Otro muere después de una vida miserable sin haber experimentado la felicidad.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Sin embargo, ambos son enterrados en el mismo polvo; son tratados de igual manera en la muerte, comidos por los gusanos.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 “Sé lo que piensan y sus planes para hacerme mal.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Pueden preguntarme: ‘¿Dónde está la casa del gran hombre? ¿Dónde está el lugar donde viven los malvados?’
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 ¿No le han preguntado a los viajeros? ¿No le prestan atención a lo que dicen?
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 La gente malvada se salva en tiempos de desastre; es rescatada del día del juicio.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 ¿Quién cuestiona sus acciones? ¿Quién les paga por lo que han hecho?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Cuando finalmente mueren y son llevados al cementerio, su tumba está custodiada. La tierra de la tumba los cubre suavemente.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Todo el mundo asiste a sus funerales; una enorme procesión de gente viene a presentar sus últimos respetos.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 ¿Por qué tratan de consolarme con tonterías? Sus respuestas no son más que una sarta de mentiras!”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
