Job 16
1 Entonces Job respondió:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Ya he oído todo esto antes. ¡Son consoladores que sólo causan problemas!
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 ¿No cesarán sus discursos que son como el viento? ¿Qué les molesta tanto como para que tengan que responderme?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Podría hablar como si ustedes estuvieran en mi lugar, encadenando palabras para criticarlos, ridiculizándolos con un movimiento de cabeza.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Podría edificarlos con mi boca diciendo palabras; el movimiento de mis labios aliviaría su dolor.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Para mí, si hablo no se alivia mi dolor, y si no hablo el dolor sigue ahí.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 “Dios, me has agotado. Has destruido a toda mi familia.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Me has hecho marchitar, lo cual es un testimonio contra mí; mi cuerpo delgado atestigua contra mí.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Me ha desgarrado en su cólera; en su hostilidad ha rechinado los dientes contra mí; mi enemigo me atraviesa con su mirada feroz.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 La gente me mira con la boca abierta, me abofetean en las mejillas para burlarse de mí, se agolpan a mi alrededor para atacarme.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Dios me ha entregado a la gente malvada; me ha arrojado en sus manos.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 “Yo vivía en paz y él me hizo pedazos. Me agarró por el cuello y me hizo pedazos. Me ha convertido en su blanco.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Sus arqueros me rodean. Sus flechas atraviesan mis riñones sin piedad. Derrama mi hiel por el suelo.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Como un muro me derriba, brecha tras brecha, se abalanza sobre mí como un guerrero.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 He sembrado tela de silicio para cubrir mi piel; mi fuerza yace rota en el polvo.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mi cara está roja de tanto llorar y sombras oscuras rodean mis ojos,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 aunque no he hecho nada malo y mi oración es pura.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 “Tierra, no cubras mi sangre. Que mi grito no encuentre lugar para esconderse.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Mira, ahora mismo mi testigo está en el cielo; el que habla por mí está en las alturas.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mis amigos me desprecian, pero mis ojos derraman lágrimas ante Dios.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Quiero que mi testigo hable por mí ante Dios como quien habla por su amigo.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Porque dentro de pocos años andaré por ese camino del que no volveré”.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
