Job 14
1 “La vida es corta y está llena de problemas,
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 como una flor que florece y se marchita, como una sombra pasajera que pronto desaparece.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 ¿Acaso te fijas en mí, Dios? ¿Por qué tienes que arrastrarme a los tribunales?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 ¿Quién puede sacar algo limpio de lo impuro? Nadie.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Tú has determinado cuánto tiempo viviremos: el número de meses, un límite de tiempo para nuestras vidas.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Así que déjanos tranquilos y danos un poco de paz, para que, como el obrero, podamos disfrutar de unas horas de descanso al final del día.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “Incluso un árbol cortado tiene la esperanza de volver a brotar, de echar brotes y seguir viviendo.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Aunque sus raíces envejezcan en la tierra y su tronco muera en el suelo,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 sólo un hilo de agua hará que brote y se ramifique como una planta joven.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 “Pero los seres humanos mueren, su fuerza disminuye; perecen, y ¿dónde están entonces?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Como el agua que se evapora de un lago y un río que se seca y desaparece,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 así los seres humanos se acuestan y no vuelven a levantarse. NO despertarán de su sueño hasta que los cielos dejen de existir.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Quisiera que me escondieran en el Seol; escóndeme allí hasta que tu ira desaparezca. Fija allí un tiempo definido para mí, y acuérdate de mi. (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 ¿Volverán a vivir los muertos? Entonces tendría esperanza durante todo mi tiempo de angustia hasta que llegue mi liberación.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Me llamarías y yo te respondería; me añorarías, al ser que has creado.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Entonces me cuidarías y no me vigilarías para ver si peco.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Mis pecados estarían sellados en una bolsa y tú cubrirías mi culpa.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “Pero así como las montañas se desmoronan y caen, y las rocas se derrumban;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 así como el agua desgasta las piedras, como las inundaciones arrastran el suelo, así destruyes la esperanza que tienen los pueblos.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Los dominas continuamente y desaparecen; distorsionas sus rostros al morir y entonces los despides.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Sus hijos pueden llegar a ser importantes o caer de sus puestos, pero ellos no saben ni se enteran de nada de esto.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Cuando la gente muere sólo conoce su propio dolor y está triste por sí misma”.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
