Job 10
1 ¡Odio mi vida! Permíteme hablar libremente de mis quejas; no puedo guardarme mi amargura.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Le diré a Dios: “No te limites a condenarme; dime qué tienes contra mí.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 ¿Te gusta acusarme? ¿Por qué me rechazas a mí, a quien has creado con tus propias manos, y sin embargo te alegras de las maquinaciones de los malvados?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 ¿Tienes ojos humanos? ¿Ves como los seres humanos?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 ¿Es tu vida tan corta como la de los mortales? ¿Son tus años tan breves como los de la humanidad,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 para que tengas que examinar mis males e investigar mis pecados?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Aunque sabes que no soy culpable, nadie puede salvarme de ti.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Me hiciste y me diste forma con tus propias manos, y sin embargo me destruyes.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Recuerda que me diste forma como a un pedazo de arcilla; ¿vas a volver a convertirme en polvo?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Me derramaste como la leche, me cuajaste como el queso.
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Me vestiste de piel y carne; tejiste mi cuerpo con huesos y músculos.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Me diste vida y me mostraste tu bondad; me has cuidado mucho.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “Pero guardaste estas cosas en tu corazón. Sé que tu propósito era
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 vigilarme, y si pecaba, entonces no perdonarías mis males.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Si soy culpable, estoy en problemas; si soy inocente, no puedo mantener la cabeza en alto porque estoy totalmente deshonrado al ver mis sufrimientos.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Si mantengo la cabeza alta me persigues como un león, mostrando lo poderoso que eres para herirme.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Repites tus argumentos contra mí, derramas más y más tu ira contra mí, envías nuevos ejércitos contra mí.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “¿Por qué me dejaste nacer? Ojalá hubiera muerto y nadie me hubiera visto nunca.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Hubiera sido mejor que nunca hubiera existido, llevado directamente del vientre a la tumba.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Sólo me quedan unos días, así que ¿por qué no me dejas en paz para que pueda tener un poco de paz
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 antes de ir al sitio de donde nunca volveré, la tierra de las tinieblas y la sombra de la muerte?
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 La tierra de la oscuridad total donde se encuentra la sombra de la muerte, un lugar de caos donde la luz misma es oscuridad”.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
