Hechos 23
1 Entonces Pablo, mirando al concilio, dijo: “Hermanos, hasta ahora siempre me he conducido delante de Dios con una conciencia limpia”.
И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 Y Ananías, el sumo sacerdote, ordenó a los oficiales que estaban junto a Pablo que lo golpearan en la boca.
О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
3 Entonces Pablo le dijo: “¡Dios te golpeará, hipócrita! ¡Te sientas allí para juzgarme conforme a tu ley, pero das orden para que me golpeen siendo que es infracción de la ley!”
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
4 Entonces los oficiales que estaban junto a Pablo le dijeron: “¿Cómo te atreves a insultar al sumo sacerdote?”
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 “Hermanos, no sabía que era el sumo sacerdote”, respondió Pablo. “Como dicen las escrituras, ‘No maldigas al jefe de tu pueblo’”.
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
6 Y cuando Pablo se dio cuenta de que algunos miembros del concilio eran Saduceos y otros eran fariseos, exclamó: “¡Hermano, yo soy Fariseo, hijo de un Fariseo! Estoy en este juicio por mi esperanza en la resurrección de los muertos”.
А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 Y cuando dijo esto, se despertó un tremendo debate entre los fariseos y los Saduceos que dividió al concilio.
И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
8 (Los Saduceos dicen que no hay resurrección de la muerte, ni ángeles, ni espíritus; pero los fariseos sí creen en estas cosas).
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 Y surgió gran conmoción y uno de los maestros de la ley fariseos se puso en pie y argumentó con firmeza: “¡Consideramos que este hombre no es culpable! Es posible que un espíritu le haya hablado, o un ángel”.
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
10 Y el debate se estaba saliendo de las manos, así que el comandante, preocupado de que fueran a descuartizar a Pablo, ordenó a los soldados que fueran a rescatarlo a la fuerza del concilio, y que lo llevaran de regreso a la fortaleza.
И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 Después de esto, durante la noche, el Señor se puso en pie junto a Pablo y le dijo: “¡Ten valor! Así como has dado testimonio de mí en Jerusalén, así mismo deberás hacerlo en Roma”.
И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 Al día siguiente los judíos organizaron juntos un complot, e hicieron voto de no comer o beber hasta que hubieran matado a Pablo.
И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
13 Cerca de cuarenta personas hacían parte de esta conspiración.
Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Y fueron donde los jefes de los sacerdotes y los líderes y dijeron: “Hemos tomado un voto solemne de no comer ni beber hasta que hayamos matado a Pablo.
Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Así que ustedes y el concilio deben enviar la orden al comandante para que traiga a Pablo para reunirse con ustedes, como si quisieran estudiar su caso más detalladamente. Estamos listos para matarlo en el camino”.
Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 Pero el sobrino de Pablo (el hijo de su hermana) escuchó sobre esta emboscada que habían planeado, y entró a la fortaleza y le contó esto a Pablo.
Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Entonces Pablo llamó a uno de los centuriones, y le dijo: “Lleva a este hombre donde el comandante, pues tiene información para darle”.
Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 Entonces el centurión tomó al sobrino de Pablo y lo llevó ante el comandante y le dijo: “El prisionero Pablo me llamó y me pidió que te trajera a este joven. Tiene algo que decirte”.
И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 Entonces el comandante tomó al joven de la mano y lo llevó aparte. “¿Qué tienes que decirme?” le preguntó en voz baja.
(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
20 “Los judíos han hecho un plan para pedirte que lleves a Pablo ante el concilio mañana como si quisieran hacer preguntas más detalladas sobre su caso”, le explicó.
А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 “Por favor, no les hagas caso, porque han planeado una emboscada con más de cuarenta hombres que han hecho un voto para no comer ni beber hasta que lo hayan matado. Ya están listos, esperando que tú aceptes la petición”.
Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22 Entonces el comandante envió al joven de camino, advirtiéndole: “No le digas a nadie que me has dicho esto”.
И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
23 Y llamó a dos centuriones y les dijo: “Alisten a doscientos soldados para ir a Cesarea, junto con setenta hombres a caballo y doscientos hombres con lanzas. Estén listos para salir esta noche a las nueve.
Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 Preparen caballos para Pablo, de tal modo que llegue con seguridad hasta donde el Gobernador Félix”.
Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Además escribió una carta que decía así:
Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 “De Claudio Lisias a Su Excelencia, el Gobernador Félix. Saludos.
От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 Este hombre fue tomado por los judíos y estaban a punto de matarlo cuando llegué a la escena con soldados y lo rescatamos, porque he sabido que es ciudadano romano.
Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 Quise saber la razón de sus acusaciones, y por eso lo llevé ante el concilio.
И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 Descubrí que los cargos presentados contra él están relacionados con la ley de los judíos, pero él no era culpable de ninguna cosa que amerite muerte o prisión.
и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 Cuando supe que había un complot organizado contra este hombre lo envié a ti de inmediato, dando orden a los acusadores de que presenten sus quejas delante de ti”.
И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 Entonces los soldados siguieron sus órdenes y llevaron a Pablo durante la noche a Antípatris.
И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 A la mañana siguiente lo enviaron con la caballería, y regresaron a la fortaleza.
И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 Cuando la caballería llegó a Cesarea, entregaron la carta al gobernador y presentaron a Pablo delante de él.
А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 Después de leer la carta, el gobernador le preguntó a Pablo de qué provincia venía. Y cuando supo que era de Cilicia, le dijo:
А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 “Investigaré tu caso cuando lleguen tus acusadores”. Y ordenó que mantuvieran a Pablo detenido en el palacio de Herodes.
Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
