Salmos 102

1 Oración de un afligido que desfallece y derrama su angustia ante el Señor. Escucha, Yahvé, mi oración, y llegue a Ti mi clamor.

Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 No quieras esconderme tu rostro en el día de mi desolación; inclina hacia mí tu oído; apresúrate a atenderme en el día de mi llamado.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 Porque mis días se desvanecen como el humo, y mis huesos arden como fuego.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 Abrasado, como la hierba, se seca mi corazón; me olvido de comer mi pan.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 A fuerza de gemir y llorar se me pega la piel a los huesos.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Soy como el pelícano del desierto, hecho semejante al búho entre las ruinas.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 No puedo conciliar el sueño, y me lamento como el ave solitaria sobre el tejado:

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 Mis enemigos me insultan sin cesar, y los que se enfurecen contra mí, toman mi nombre como imprecación.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 Mi comida es ceniza en vez de pan, y mezclo mi bebida con las lágrimas,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 a causa, de tu indignación y tu furor, porque me arrojaste después de levantarme en alto.

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

11 Mis días son como la sombra que se alarga; y, como la hierba, voy secándome,

Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

12 mas Tú, Yahvé, permaneces siempre, y tu Nombre es de generación en generación.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Tú te levantarás y serás propicio a Sión, porque tiempo es ya de que te apiades de ella; a llegado la hora.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Ya tus siervos aman sus piedras, sienten compasión de sus ruinas.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 Así, oh Yahvé, los gentiles reverenciarán tu Nombre, y tu gloria todos los reyes de la tierra,

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 porque Yahvé habrá restaurado a Sión, y Él se mostrará en su gloria.

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Se volverá hacia la oración de los despojados, y no despreciará sus ruegos.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Escríbase esto para la generación venidera, para que el pueblo que va a nacer alabe a Yah.

Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Porque Yahvé se habrá inclinado desde su excelso santuario, desde el cielo habrá mirado a la tierra,

Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

20 para escuchar el gemido de los cautivos y librar a los destinados a la muerte,

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

21 a fin de que en Sión sea pregonado el Nombre de Yahvé, y en Jerusalén su alabanza,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 cuando allí se congreguen a una los pueblos y los reinos, para servir a Yahvé.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Él quebrantó mis fuerzas a medio camino; acortó mis días.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Y yo clamo: Oh Dios mío, no me quites de esta vida en la mitad de mis días, Tú, cuyos años duran por todas las generaciones.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

25 En el principio cimentaste la tierra, y obra de tus manos es el cielo.

Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26 Ellos van pasando, mas Tú permanecerás; todo en ellos se envejece como una vestidura; Tú los mudarás como quien cambia de vestido, y quedarán cambiados.

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Mas Tú eres siempre el mismo, y tus años no tienen fin.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Los hijos de tus siervos morarán seguros, y su posteridad será estable delante de Ti.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.