Proverbios 19
1 Más vale el pobre que vive rectamente, que el rico fatuo y de lengua perversa.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Es un mal si el alma carece de ciencia, pues tropieza el que anda precipitado.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 La necedad le tuerce al hombre sus caminos, y luego murmura su corazón contra Yahvé.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Las riquezas aumentan mucho el número de los amigos, el pobre, empero, es abandonado de su propio compañero.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Testigo falso no quedará sin castigo, y no se librará el que profiere mentiras.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 El dadivoso tiene muchos aduladores; todos son amigos del que da regalos.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Si al pobre le aborrecen todos sus hermanos, ¡Cuánto más se alejarán de él sus amigos! Quiere ganarlos con palabras pero no están a su alcance.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 El que adquiere inteligencia ama su alma, quien se acomoda a la prudencia hallará la dicha.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 El testigo falso no quedará impune, y el que propala mentiras perecerá.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 No está bien al necio una vida regalada, mucho menos a un esclavo el mandar a los príncipes.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 El hombre sabio detiene su ira; su gloria es olvidar las injurias.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Como rugido de león es la ira del rey; y su favor cual rocío sobre el césped.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Dolor de su padre es el hijo insensato, y gotera continua la mujer rencillosa.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Casa y riqueza se heredan de los padres, pero la mujer discreta es don de Yahvé.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 La pereza trae el sueño, y la indolencia el hambre.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Quien guarda los mandamientos, guarda su alma; mas el que menosprecia los caminos de (Yahvé) morirá.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Quien se apiada del pobre, presta a Yahvé, el cual le recompensará su obra.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Castiga a tu hijo, pues hay esperanza; pero no te dejes llevar a darle muerte.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 El que mucho se aíra sufrirá penas, de las cuales aun cuando le libras has de sacarle siempre de nuevo.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Escucha el consejo, y acepta la corrección, para que seas sabio en tu fin.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Muchos proyectos hay en el corazón del hombre, pero siempre se cumple el designio de Yahvé.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Al hombre le gusta ser compasivo; más vale ser pobre que mentiroso.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 El temor de Yahvé conduce a la vida; así queda (el hombre) satisfecho y libre de todo mal.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 El haragán mete su mano en el plato, pero no la lleva a su boca.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Castiga al burlador, y se hace cuerdo el necio; amonesta al sensato y entenderá la sabiduría.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Quien maltrata a su padre y echa de sí a su madre, es un hijo desvergonzado y sin honor.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Hijo mío, si dejas de oír consejos, te desviarás de las palabras de la sabiduría.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 El testigo perverso se ríe de la justicia; y la boca de los impíos se traga la iniquidad.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Los castigos han sido hechos para los burladores, y los azotes para las espaldas de los insensatos.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
