Job 39
1 “¿Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿Observas el parto de las ciervas?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 ¿Sabes tú los meses de su preñez, y conoces el tiempo de su parto?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Se encorvan y echan su cría librándose de sus dolores.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Sus crías son robustas, crecen en el campo; se van, y no vuelven a ellas.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 ¿Quién dio libertad al asno montés, y quién soltó las ataduras del onagro,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 al que di por domicilio el desierto y por morada la tierra salitrosa?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Se ríe del tumulto de la ciudad, y no oye los gritos del arriero.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Los montes son su lugar de pasto, anda buscando toda yerba verde.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 ¿Querrá servirte acaso el búfalo, pasará la noche junto a tu pesebre?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 ¿Podrás atarlo con coyundas para que abra surcos? ¿Querrá acaso rastrillar los valles detrás de ti?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 ¿Confiarás en él por su gran fuerza, y dejarás a su cuidado tus labores?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 ¿Le fiarás traer a casa tu grano para llenar tu era?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 El avestruz agita alegre las alas; no son alas pías, ni voladoras;
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 pues abandona en tierra sus huevos para calentarlos en el suelo.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Olvida que puede pisarlos el pie, y aplastarlos la fiera del campo.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Es cruel con sus hijos, como si fuesen ajenos; no le preocupa la inutilidad de sus fatigas.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Porque Dios le privó de sabiduría, y no le dio parte en la inteligencia.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Pero cuando se alza y bate las alas, se burla del caballo y del jinete.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 ¿Das tú al caballo la valentía, y revistes su cuello con la airosa melena?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 ¿Le enseñas tú a saltar como la langosta, a esparcir terror con su potente relincho?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Hiere la tierra, orgulloso de su fuerza, y se lanza al combate,
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 riéndose del miedo; no se acobarda, ni retrocede ante la espada.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Si oye sobre sí el ruido de la aljaba, el vibrar de la lanza y del dardo,
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 con ímpetu fogoso sorbe la tierra, no deja contenerse al sonido de la trompeta.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Cuando suena la trompeta, dice: «¡Adelante!»; huele de lejos la batalla, la voz del mando de los capitanes, y el tumulto del combate.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 ¿Es acaso por obra tuya que emprende vuelo el gavilán, tendiendo sus alas hacia el sur?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 ¿Es por orden tuya que remonta el águila, y pone su nido en las alturas?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Habita en la peña, y tiene su morada en la cima de las rocas más inaccesibles.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Allí acecha la presa, desde lejos atisban sus ojos.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Sus polluelos chupan la sangre; y doquiera que haya cadáveres se la encuentra.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
