Maahmaahyadii 29
1 Kii inta wax badan la canaanto ka madax adkaadaa, Dhaqso buu u jabi doonaa, dawona ma leh.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Markii kuwa xaqa ahu amarka haystaan, dadku wuu reyreeyaa, Laakiinse markii kuwa sharka lahu xukunka wataan, dadku wuu taahaa.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Kii xigmad jecelu aabbihiisuu ka farxiyaa, Laakiinse kii dhillooyin raacaa maalkiisuu khasaariyaa.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Boqorku gar buu dalka ku dhisaa, Laakiinse kii laaluush jecelu wuu dumiyaa.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Ninkii deriskiisa faaniyaa Shabag dabin ah ayuu cagihiisa hor dhigaa.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Ninkii shar ah xadgudubkiisa waxaa ku jira dabin, Laakiinse kii xaq ahu waa iska heesaa oo reyreeyaa.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Kii xaq ahu wuxuu ka war hayaa dacwadda masaakiinta, Laakiinse kii shar ahu ma yaqaan aqoontaas.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Kuwa wax quudhsadaa magaalay dab qabadsiiyaan, Laakiinse kuwa caqliga lahu cadhay qabowjiyaan.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Haddii nin caqli leh nin nacas ah la doodo, Nasasho ma jirto hadduu cadhoodo iyo hadduu qosloba.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Dhiigyocabyadu kii kaamil ah way neceb yihiin, Laakiinse kuwa qumman waxay doondoonaan inay naftiisa badbaadshaan.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Nacasku cadhadiisa oo dhan buu soo saaraa, Laakiinse kii caqli lahu dib buu u ceshadaa, wuuna aamusnaadaa.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Haddii taliye been dhegaysto, Midiidinyadiisa oo dhammu waa wada shar miidhan.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Miskiinka iyo khaayinku way wada kulmaan, Oo labadoodaba Rabbigu indhahooduu iftiimiyaa.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Boqorkii daacadnimo masaakiinta ugu xukuma, Carshigiisu wuu dhisnaan doonaa weligiisba.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Usha iyo canaantu caqli bay keenaan, Laakiinse ilmihii layska daayaa ceeb buu hooyadiis u soo jiidaa.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Markii kuwa sharka lahu bataan, xadgudub baa sii kordha, Laakiinse kuwa xaqa ah ayaa dhiciddooda arki doona.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Wiilkaaga edbi, oo isna wuu ku nasin doonaa, Haah, naftaada wuu ka farxin doonaa.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Markii aan muujinu jirin dadku waa halligmaa, Laakiinse kii sharciga dhawraa waa barakaysan yahay.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Addoon hadal kuma edeb yeesho, Waayo, in kastoo uu garanayo ka jawaabi maayo.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Ma aragtay nin hadalkiisa ku degdega? Kaas waxaa ka rajo roon nacas.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Kii addoonkiisa si wanaagsan u soo koriya tan iyo yaraantiisa, Ugu dambaysta wiil buu u noqon doonaa.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Ninkii xanaaq badanu muran buu kiciyaa. Ninkii cadho kululuna xadgudub buu badsadaa.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Nin kibirkiisu hoos buu u dejin doonaa, Laakiinse kii is-hoosaysiiyaa sharaf buu heli doonaa.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Ku alla kii tuug la shirkoobaa naftiisuu nacaa, Habaarkuu maqlaa, laakiinse waxba kama sheego.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Dadka ka cabsashadiisu wax bay dabtaa, Laakiinse kii Rabbiga isku halleeyaa wuu nabad geli doonaa.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Kuwo badan baa taliyaha raallinimo ka doona, Laakiinse dadka garsooriddiisu waxay ka timaadaa xagga Rabbiga.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Ninkii xaqdaranu waa u karaahiyo kuwa xaqa ah, Oo kii jidka ku qummanuna waa u karaahiyo kii shar ah.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
