Maahmaahyadii 21
1 Boqorka qalbigiisu wuxuu ku jiraa gacanta Rabbiga sida webiyada biyaha ah, Oo wuxuu u leexiyaa meel alla meeshuu doonayo.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Nin jidkiis waluba waa la qumman yahay isaga, Laakiinse Rabbigu qalbiyaduu miisaamaa.
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Waxaa Rabbigu allabari ka sii jecel yahay In xaqnimo iyo gar la sameeyo.
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Indho qab weyn iyo qalbi kibirsan, Kuwaas oo ah kuwa sharka leh laambaddoodu waa dembi.
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Kuwa dadaala fikirradoodu waxay u geeyaan barwaaqo. Laakiinse ku alla kii degdeg badanu wuxuu u degdegaa inuu wax u baahdo oo keliya.
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Khasnadihii carrab been badan lagu helaa waa sida ceeryaamo hor iyo dib loo kaxeeyey, Oo kuwa doondoontaana dhimashay doonaan.
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Kuwa sharka leh dhacoodu iyaguu baabbi'in doonaa, Maxaa yeelay, iyagu waxay diidaan inay gar sameeyaan.
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Ninkii eed badan qaba jidkiisu aad buu u qalloocan yahay, Laakiinse kii daahirsan shuqulkiisu waa hagaagsan yahay.
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 In guriga dushiisa dhinac laga joogo ayaa ka roon In guri weyn naag muran badan lala joogo.
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Kii shar leh naftiisu xumaan bay doonaysaa, Oo deriskiisuna raallinimo kama helo hortiisa.
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Markii mid wax quudhsada la taqsiiro, garaadlaawahu wuu caqliyaystaa, Oo kii caqli leh marka la edbiyona aqoon buu helaa.
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 Kii xaq ahu wuxuu ka fikiraa kii shar leh gurigiisa, Iyo sida kuwa sharka leh loogu afgembiyo sharnimadooda daraaddeed.
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 Kii dhegihiisa u fureeyaa si aanu qaylada miskiinka u maqlin, Isaga qudhiisuna wuu qaylin doonaa, laakiinse lama maqli doono.
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Hadiyaddii qarsoodi lagu bixiyaa xanaaqay qabowjisaa, Oo laaluushkii laabta laysu geliyaana cadho kulul buu qabowjiyaa.
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Kii xaq ahu inuu gar sameeyo waa u farxad, Laakiinse kuwa xumaanta ka shaqeeya waa u baabba'.
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Ninkii jidka waxgarashada ka habaabaa Wuxuu la joogi doonaa ururka kuwii dhintay.
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 Kii raaxaysi jecelu miskiin buu ahaan doonaa, Oo kii khamri iyo saliid jeceluna taajir ma noqon doono.
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Kii shar lahu wuxuu furasho u noqon doonaa kii xaq ah, Khaayinkuna wuxuu furasho u noqon doonaa kii qumman.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 In lamadegaanka la joogo ayaa ka roon In naag muran iyo cadho badan lala joogo.
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Khasnad qaali ah iyo saliid baa ku jira kan caqliga leh gurigiisa, Laakiinse nacasku wixiisa wuu wada liqaa.
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Kii xaqnimo iyo naxariis raacaa Wuxuu helaa nolol iyo xaqnimo iyo sharaf.
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 Kii caqli lahu kor buu ugu baxaa magaalada kuwa xoogga badan derbigeeda, Oo weliba xoogga ay isku hallaynayaan oo dhan ayuu hoos u ridaa.
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Ku alla kii afkiisa iyo carrabkiisa dhawraa Naftiisuu dhibaatooyin ka dhawraa.
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Ninkii kibirsan ee qab weyn waxaa magiciisa la yidhaahdaa quudhsade, Oo wuxuu ku shaqeeyaa cadhada kibirka.
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Ninkii caajis ah waxaa dila damaciisa, Waayo, gacmihiisu waxay diidaan inay hawshoodaan.
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 Waxaa jira kuwo maalinta oo dhan si hunguri weyn wax u damca, Laakiinse kii xaq ahu wax buu bixiyaa oo ma ceshado.
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Ka sharka leh allabarigiisu waa karaahiyo, Oo markuu niyo xun ku bixiyona way ka sii daran tahay!
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Markhaatifuraha beenta ahu waa baabbi'i doonaa, Laakiinse ninkii wax maqla hadalkiisu waa raagi doonaa.
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Ninkii shar lahu wejigiisuu adkeeyaa, Laakiinse kii qummanu jidadkiisuu u fiirsadaa.
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Ma jirto xigmad ama waxgarasho Ama talo Rabbiga ka gees ah.
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Faraska waxaa loo diyaariyaa maalinta dagaalka, Laakiinse guusha waxaa leh Rabbiga.
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
