Maahmaahyadii 19
1 Miskiinka daacadnimadiisa ku socda ayaa ka wanaagsan Nacaska bushimihiisu qalloocan yihiin.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Oo weliba in naftu aqoon la'aato ma wanaagsana, Oo kii cagihiisu degdegaanna wuu ambadaa.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Nin nacasnimadiisu jidkiisay qalloocisaa, Oo isagu qalbigiisa ayuu Rabbiga uga cadhoodaa.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Maalku wuxuu badiyaa saaxiibbo, Laakiinse miskiinku saaxiibkiisa buu ka soocmaa.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Markhaatigii been ahu ma taqsiir la'aan doono, Oo kii been ku hadlaana ma baxsan doono.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Kuwa badan ayaa deeqsiga raallinimo ka baryi doona, Oo nin kastaaba waa u saaxiib kii hadiyado bixiya.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Miskiinka walaalihiis oo dhammu way neceb yihiin, Haddaba saaxiibbadiisuna intee bay ka fogaan doonaan! Isagu hadal buu kala daba tagaa iyaga, laakiinse way tageen.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Kii xigmadda helaa naftiisuu jecel yahay, Oo kii waxgarashada xajistaana wax wanaagsan buu heli doonaa.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Markhaatigii been ahu ma taqsiir la'aan doono, Oo kii been ku hadlaana wuu halligmi doonaa.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Nacaska raaxo uma eka, Waxaana taas ka sii liita in addoon amiirro xukumo.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Nin miyirkiisu cadho buu ka celiyaa, Oo waxaa isaga ammaan u ah inuu xadgudub dhaafo.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Boqorka cadhadiisu waa sida libaaxa cidiisa, Laakiinse raallinimadiisu waa sida sayaxa cawska ku dega.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Wiilkii nacas ahu waa u belaayo aabbihiis, Oo naag murammadeeduna waa sida dhibicyo aan kala go'in.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Hoy iyo hanti aabbayaashaa laga dhaxlaa, Laakiinse afo miyir leh xagga Rabbigaa laga helaa.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Caajisnimo waxay keentaa hurdo weyn, Oo qofkii caajis ahuna wuu gaajoon doonaa.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Kii amarka dhawraa naftiisuu dhawraa, Laakiinse kii jidadkiisa fudaydsadaa wuu dhiman doonaa.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Kii miskiinka u naxaa Rabbiguu wax amaahiyaa, Oo wanaaggii uu sameeyeyna wuu u celin doonaa.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Wiilkaaga edbi intay rajo jirto, Laakiinse naftaada ha ku qasbin si uu u dhinto.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Ninkii cadho badan waa la taqsiiri doonaa, Waayo, haddaad mar isaga samatabbixiso, haddana waa inaad mar kale sidii oo kale ku samaysaa.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Talada maqal, oo edbinta qaado, Si aad ugu dambaystaada caqli u yeelatid.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Nin qalbigiisa waxaa ku jira hindisooyin badan, Habase ahaatee waxaa taagnaan doonta talada Rabbiga.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Nin waxaa loo doonayaa waa raxmaddiisa, Oo miskiinkuna waa ka wanaagsan yahay beenaalaha.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Kii Rabbiga ka cabsada waxaa loo kaxeeyaa xagga nolosha, Wuuna sii dheregsanaan doonaa, Oo sharna loo keeni maayo.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ninkii caajis ahu wuxuu gacanta geliyaa xeedhada, Oo mar dambe xagga afkiisa uma soo celiyo.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Kan wax quudhsada garaac, oo garaadlaawaha ayaa miyir yeelan doona, Oo kii garasho leh canaano, oo isna aqoon buu sii korodhsan doonaa.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Kii aabbihiis kharriba, hooyadiisna erya, Waa wiil ceeb keena oo cay soo jiida.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Wiilkaygiiyow ka joogso in markaad edbinta maqashid Aad dabadeed hadalka aqoonta ka ambatid.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Markhaatigii waxmatare ahu gartuu quudhsadaa, Oo kan sharka leh afkiisuna wuxuu liqaa xumaan.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Kuwa wax quudhsada waxaa loo diyaariyey xukunno, Oo dhabarka nacasyadana waxaa loo diyaariyey karbaash.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
