< Maahmaahyadii 15 >
1 Jawaabta qaboobu cadhada way qaboojisaa, Laakiinse hadalkii qallafsanu xanaaq buu kiciyaa.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Kuwa caqliga leh carrabkoodu aqoon buu ku hadlaa, Laakiinse afka nacasyadu wuxuu shubaa nacasnimo.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Rabbiga indhihiisu meel kastay jiraan, Iyagoo fiirinaya kuwa xun iyo kuwa wanaagsan.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Carrabka wanaagsanu waa geed nololeed Laakiinse carrabka qalloocan ayaa qalbigu ku jabaa.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Nacasku edbinta aabbihiis wuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa miyir buu yeeshaa.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Kan xaqa ah gurigiisa khasnad weyn baa taal, Laakiinse waxa kan sharka leh u kordhaa waa dhib.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Kuwa caqliga leh bushimahoodu aqoon bay faafiyaan, Laakiinse qalbiga nacasyadu sidaas ma aha.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Allabariga kuwa sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse kuwa qumman baryadoodu isagay ka farxisaa.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Jidka kan sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse isagu waa jecel yahay kii xaqnimada raaca.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Kii jidka ka taga waa u taqsiir kulul, Oo kii canaanta necebuna wuu dhiman doonaa.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 She'ool iyo halligaaduba Rabbiga hortiisay yaalliin, Haddaba intee in ka sii badan buu arkaa qalbiga binu-aadmiga? (Sheol )
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol )
12 Kii wax quudhsadaa ma jecla in la canaanto, Oo dooni maayo inuu kuwa caqliga leh u tago.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Qalbigii faraxsanu wejiguu nuuriyaa, Laakiinse caloolxumaanta ayaa qalbigu ku jabaa.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Kii garasho leh qalbigiisu aqoon buu doondoonaa, Laakiinse nacasyada afkoodu wuxuu cunaa nacasnimo.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Kuwa dhibaataysan maalmahooda oo dhammu waa xunxun yihiin, Laakiinse kii qalbigiisu faraxsan yahay had iyo goorba waa u iid.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Wax yar oo Rabbiga ka cabsashadiisu la jirto Ayaa ka wanaagsan khasnado badan oo dhib la jirto.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Cunto khudaareed oo jacayl la jiro Ayaa ka wanaagsan dibi la cayiliyey oo nacayb la jiro.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Ninkii cadho badanu muran buu kiciyaa, Laakiinse kii cadhada u gaabiyaa murankuu qaboojiyaa.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Ninkii caajis ah jidkiisu waa sida meel qodxan leh oo kale, Laakiinse kii xaq ah jidkiisu waa dariiq bannaan.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Wiilkii caqli lahu aabbihiisuu ka farxiyaa, Laakiinse ninkii nacas ahu hooyadiisuu quudhsadaa.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Nacasnimadu waa u farxad ninkii caqlidaran, Laakiinse ninkii garasho lahu si qumman buu u socdaa.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Meeshii aan talo jirin xaajooyinku waa baabba', Laakiinse taliyayaashii badan ayay ku hagaagaan.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Nin wuxuu farxad ka helaa jawaabta afkiisa, Oo eraygii wakhti ku habboon la yidhaahdaana sidee buu u wanaagsan yahay!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Jidka noloshu waa u kor kii caqli leh, Si uu uga tago She'oolka hoose. (Sheol )
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol )
25 Rabbigu wuu dumin doonaa guriga kuwa kibirka leh, Laakiinse dhulka carmalka xadkiisa wuu adkayn doonaa.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Rabbigu fikirrada sharka ah aad buu u karhaa, Laakiinse kuwa daahirkaa hadal wanaagsan bay ku hadlaan.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Kan faa'iido u hunguri weynu reerkiisuu dhibaa, Laakiinse kii hadiyadaha necebu wuu noolaan doonaa.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Kan xaqa ah qalbigiisu wuxuu ka fikiraa sida loo jawaabo, Laakiinse kuwa sharka leh afkoodu wuxuu shubaa waxyaalo shar ah.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Rabbigu kuwa sharka leh wuu ka fog yahay, Laakiinse kuwa xaqa ah baryadooduu maqlaa.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Indhaha nuurkoodu qalbiguu ka farxiyaa, Oo warkii wanaagsanuna lafahuu barwaaqaysiiyaa.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Dhegtii canaanta nolosha maqashaa Waxay joogi doontaa kuwa caqliga leh dhexdooda.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Kii edbinta diidaa naftiisuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa waxgarashuu helaa.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Rabbiga ka cabsashadiisu waa edbinta xigmadda, Oo sharaftana waxaa ka horreeya is-hoosaysiinta.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.