Maahmaahyadii 14
1 Naag kastoo caqli lahu gurigeeday dhistaa, Laakiinse nacasaddu gacmaheeday ku dumisaa.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Kii qummanaantiisa ku socda ayaa Rabbiga ka cabsada, Laakiinse kii jidkiisa ku qalloocan wuu quudhsadaa isaga.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Afka nacasyada waxaa ka soo biqla kibir; Laakiinse kuwa caqliga leh bushimahooda ayaa iyaga dhawri doona.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Meeshii aan dibi joogin qabaalkii ay wax ka cuni jireen waa baabbah; Laakiinse kordhinta badanu waxay ku timaadaa xoogga dibiga.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Markhaatigii aamin ahu been ma sheego, Laakiinse markhaatigii been ahu been buu ku hadlaa.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Kii wax quudhsadaa xigmad buu doondoonaa, mana helo, Laakiinse aqoontu waa u fudud dahay kii waxgarasho leh.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Nacaska hortiisa ka fogow, Waayo, bushimihiisa aqoon ka heli maysid.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ninkii miyir leh xigmaddiisu waa inuu jidkiisa gartaa, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa khiyaano.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Nacasyadu dembigay ku majaajiloodaan, Laakiinse kuwa qumman waxaa ku dhex jirta raallinimo.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Qalbigu qadhaadhnimadiisuu yaqaan, Oo shisheeyena farxaddiisa lama qaybsado.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Guriga kuwa sharka leh waa la afgembiyi doonaa, Laakiinse taambuugga kuwa qummanu waa barwaaqoobi doonaa.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Waxaa jirta waddo dadka la hagaagsan, Laakiinse dhammaadkeedu waa waddooyinka dhimashada.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Qalbigu xataa qosol waa ku murugoodaa, Oo farxad dhammaadkeeduna waa caloolxumo.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Kii xaqnimada qalbigiisa dib ugaga noqdaa jidkiisuu ka dhergi doonaa, Oo ninkii wanaagsanuna wuxuu ka dhergi doonaa naftiisa.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Kii garaaddaranu eray kasta wuu rumaystaa, Laakiinse kii miyir lahu socodkiisa aad buu u fiiriyaa.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Ninkii caqli lahu waa cabsadaa, oo sharka wuu ka noqdaa; Laakiinse nacasku waa ciishoodaa, wuuna isku kalsoon yahay.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu wax ku sameeyaa, Oo ninkii sharnimo hindisana waa la neceb yahay.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Garaadlaawayaashu nacasnimay dhaxlaan, Laakiinse kuwii miyir leh waxaa madaxa loo saaraa taaj aqoon ah.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Kuwa sharka lahu kuwa wanaagsan hortooda ayay ku foororsadaan, Oo kuwa xunxunna waxay ku foororsadaan irdaha kuwa xaqa ah.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Miskiinka xataa deriskiisu waa neceb yahay, Laakiinse taajirku saaxiibbo badan buu leeyahay.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Kii deriskiisa quudhsadaa wuu dembaabaa, Laakiinse kii miskiinka u naxariistaa waa barakaysan yahay.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Kuwa sharka ku fikiraa sow ma qaldamaan? Laakiinse kuwa wanaagga ku fikira waxaa u ahaan doona naxariis iyo run.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Hawl kasta faa'iidaa ku jirta, Laakiinse hadalka bushimuhu wuxuu keenaa caydhnimo keliya.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Kuwa caqliga leh taajkoodu waa maalkooda, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa nacasnimo keliya.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Markhaatigii run ahu nafuu samatabbixiyaa, Laakiinse kii been sheegaa waa khaayin.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Rabbiga ka cabsashadiisu waxay leedahay kalsoonaan xoog leh, Oo carruurtiisuna waxay lahaan doonaan meel ay magangalaan.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Rabbiga ka cabsashadiisu waa il nololeed, Si dabinnada dhimashada looga leexdo.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Sharafta boqorku waxay ku jirtaa dadka badnaantiisa, Laakiinse baabba'a amiirku wuxuu ku jiraa dadka yaraantiisa.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Kii cadhada u gaabiyaa waa garasho badan yahay; Laakiinse kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu sarraysiiyaa.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Qalbigii degganu waa nolosha jidhka, Laakiinse hinaaso waa qudhunka lafaha.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Kii miskiinka dulmaa wuxuu caayaa Kan sameeyey, Laakiinse kii ka baahan u naxariistaa wuu murweeyaa.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Kii shar leh waxaa lagu afgembiyaa sharnimadiisa, Laakiinse kan xaqa ahu rajuu leeyahay markuu dhinto.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Xigmaddu waxay taal kii garasho leh qalbigiisa, Laakiinse wixii nacasyada uurkooda ku jiraa waa ismuujiyaa.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Xaqnimadu quruun way sarraysiisaa, Laakiinse dembigu waa u ceeb dad kasta.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Boqorka raallinimadiisa waxaa leh midiidinkii caqli ku shaqeeya, Laakiinse wuxuu u cadhoon doonaa kii ceeb sameeya.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
