Ayuub 4
1 Markaasaa Eliifas kii reer Teemaan u jawaabay, oo wuxuu ku yidhi,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Mid hadduu isku dayo inuu kula hadlo, ma ka xumaanaysaa? Laakiinse bal yaa hadal iska celin kara?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Bal eeg, adigu kuwa badan wax baad bartay, Oo gacmihii itaalka darnaana waad xoogaysay.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Erayadaadu way tiiriyeen kii sii dhacayay, Oo jilbihii tabarta yaraana waad adkaysay.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Laakiinse haatan dhibaatadu aday kuu timid, oo waad taag yaraanaysaa, Wayna ku soo gaadhay, oo waad dhibaataysan tahay.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 War kalsoonidaadu sow ma aha cabsida aad Ilaahaaga ka cabsato, Rajadaaduse sow ma aha daacadnimada jidadkaaga?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Waan ku baryayaaye bal wax xusuuso, bal yaa weligiis halligmay isagoo aan xaq qabin? Amase xaggee baa mid qumman lagu halaagay?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Sidaan anigu arkay, weligoodba kuwii xumaan tacbadaa, Oo belaayo beertaa, isla waxaasay goostaan.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Iyagu waxay ku baabba'aan Ilaah neeftiisa, Oo waxay ku dhammaadaan afuufidda cadhadiisa.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Libaaxa cidiisii, iyo aarka cadhaysan codkiisii, Iyo libaaxyada yaryar miciyahoodiiba waa jajabaan.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Libaaxa duqa ahu ugaadhla'aanta buu u bakhtiyaa, Oo goosha dhasheediina way kala firdhaan.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Haddaba war baa qarsoodi la iigu keenay, Oo dhegtayduna faqiisay qabsatay.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Habeenkii markay riyooyinku fikirro kiciyaan, Oo ay dadku hurdo weyn ku fogaadaan,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Ayaa cabsi iyo gariiru igu dhacay, Oo lafahayga oo dhammuna way wada ruxruxmadeen.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Markaasaa ruux wejigayga soo hor maray, Oo timihii jidhkayguna waa soo wada istaageen.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Oo isagii wuu joogsaday, laakiinse muuqashadiisii waan kala saari waayay; Muuqaal baa indhahayga hortooda joogay; Intii mudda ah aamusnaan baa jirtay, dabadeedna waxaan maqlay cod leh,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 War nin dhiman karaa miyuu Ilaah ka sii caaddilsanaan karaa? Mase nin baa ka sii daahirsanaan kara kii isaga abuuray?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Bal eeg, isagu addoommadiisa iskuma halleeyo; Oo malaa'igihiisana nacasnimuu ku eedeeyaa.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Intee ka sii badan buu eedeeyaa kuwa guryaha dhoobada ah deggan, Oo aasaaskoodii boodhka ku jiro, Oo sida balanbaallis u burbura!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Subaxdii iyo fiidkii inta ka dhex leh ayay baabba'aan; Weligoodba way halligmaan iyadoo aan ciduna ka fikirayn.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Xadhkaha teendhooyinkoodii sow lama siibo? Way dhintaan iyagoo aan xigmad lahayn.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
