Ayuub 39
1 War miyaad taqaan markay ri'dibadeedda qarka joogta dhasho? Miyaadse arki kartaa markay deerooyinku dhalaan?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Miyaad tirin kartaa bilaha sidkoodu ku buuxsamo? Miyaadse taqaan wakhtiga ay dhalaan?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Intay arruntaan ayay ubadkooda dhalaan, Oo fooshoodana way iska saaraan.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Oo ubadkooda yaryaruna way kobcaan, oo waxay ku koraan berrin bannaan, Oo intay baxaan ayaanay mar dambe soo noqon.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Bal yaa dameerdibadeedka xoreeyey? Yaase dameerdibadeedka xadhkihiisii ka furay?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Kaas gurigiisa waxaan ka dhigay cidlada, Oo rugtiisuna waa dalka cusbada.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Magaalada buuqeeda wuu quudhsadaa, Oo kexeeyaha qayladiisana ma maqlo.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Xidhiidhka buurahu waa daaqiisa, Oo wuxuu raadiyaa wax kasta oo cagaar ah.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Dibidibadeedku miyuu raalli ku noqon doonaa inuu kuu adeego? Miyuuse qabaalka xeradaada ku ag hoyan doonaa?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Dibidibadeedka miyaad xadhko ku xidhi kartaa si uu beerta u qodo? Miyuuse dooxooyinka kaa daba hagaajin?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Xooggiisa badan daraaddiis miyaad isugu hallaynaysaa? Hawshaadase ma isagaad u daynaysaa?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ma waxaad isaga ugu kalsoon tahay inuu midhahaaga guriga keeno, Oo uu kuu soo urursho hadhuudhka goobkaaga wax lagu tumo?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Gorayada garabkeedu farxad buu la ruxmadaa, Laakiinse garbaheeda iyo baalasheedu ma wax bay u roon yihiin?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Waayo, iyadu ugaxdeeda waxay kaga tagtaa dhulka dushiisa, Oo ciidday ku diirisaa,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Oo waxay illowdaa inay cagtu burburinayso, Iyo inuu dugaaggu ku tumanayo.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Waxay ku adkaataa dhasheeda, sidii iyagoo aan kuweedii ahayn, Oo in kastoo ay waxtarla'aan u hawshooto haddana iyadu cabsi ma qabto,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Maxaa yeelay, Ilaah baa iyada xigmad u diiday, Oo waxgarashona ma uu siin.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Oo markay kor isu qaaddo inay carartona, Waxay quudhsataa faraska iyo kii fuushanba.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 War ma adigaa faraska xooggiisa siiyey? Surkiisase ma adigaa guudka ruxma huwiyey?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 War ma adigaa ka dhigay inuu sida ayaxa u boodo? Haybadda bururufta sankiisu way cabsi badan tahay.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Dooxaduu qoobka ku garaacaa, oo xooggiisuu ku reyreeyaa, Oo intuu baxo ayuu ka hor tagaa ragga hubka sita.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Cabsida wuu ku qoslaa, oo ma uu baqo, Oo seeftana dib ugama noqdo.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Korkiisa waxaa ka sanqadha gabooye, Iyo waran birbirqaya iyo hoto.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Isagu dhulkuu ku liqaa gariir iyo cadho, Oo buunka codkiisa hadduu maqlona ma istaago.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Oo mar alla markii buunku dhawaaqo ayuu "Haw" yidhaahdaa, Oo meel fog ayuu dagaalka ka uriyaa, Wuxuuna maqlaa saraakiisha qayladooda onkodaysa iyo hugunka.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Haadka adagu ma xigmaddaaduu kor ugu duulaa? Garbihiisase xagga koonfureed ma u fidiyaa?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Baqalyaduse ma amarkaagay kor ugu duushaa? Oo ma saasay buulkeeda meelaha sarsare uga dhisataa?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Waxay ku hoyataa qarka dheer korkiisa, oo hoygeeduna halkaasuu ku yaal, Xagga qarka dheer dhaladiisa, iyo meesha adag dusheeda.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Oo iyadoo halkaas joogta ayay ugaadh ka fiirsataa, Oo indhaheeduna meel fog bay wax ka arkaan.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Dhasheeda yaryaru dhiig bay nuugaan, Oo iyana waxay joogtaa hadba meeshii raqu taal.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
