Ayuub 28
1 Hubaal lacagtu waxay leedahay god laga qodo, Oo dahabkuna wuxuu leeyahay meel lagu safeeyo.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Birta waxaa laga soo bixiyaa ciidda, Oo naxaastana waxaa laga dhalaaliyaa dhagaxa.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Dadku gudcurkuu dhammeeyaa, Oo tan iyo soohdinta ugu shishaysana waxay baadhaan Dhagaxyada ku jira gudcurka qarada leh iyo hooska dhimashada.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Isagu god dheer ayuu ka qodaa meel ka fog meesha dadku deggan yahay. Iyaga waxaa illooba qofka ag mara; Oo waxay ka laallaadaan meel dadka ka fog, oo hor iyo dib bay u ruxmadaan.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Cuntadu dhulkay ka soo baxdaa, Oo dhankiisa hoosena wuu rogmadaa sida wax dabku rogo oo kale.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Dhagaxyadiisu waa meeshii dhagaxyo safayr ah, Wuxuuna leeyahay dahab boodh ah.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Wadiiqadaas haadka adagu ma yaqaan, Oo gorgorka ishiisuna ma ay arag,
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Bahallada kibirka lahu kuma ay joogsan, Oo libaaxa cadhaysanina ma uu ag marin.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Isagu gacantiisuu soo fidiyaa oo wuxuu saaraa dhagaxa adag, Oo buurahana wuu afgembiyaa oo xididdaduu ku rujiyaa.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Dhagaxyada dhexdooda wuxuu ka jeexaa keliyo, Oo ishiisuna wax kasta oo qaali ah way aragtaa.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Wuxuu xidhaa durdurrada si ayan u dareerin, Oo waxa qarsoonna wuxuu u soo bannaan bixiyaa iftiinka.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Laakiinse waa xaggee meesha xigmadda laga helaa? Oo waxgarashada meesheeduse waa xaggee?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Dadku qiimaheeda ma yaqaan, Oo kuwa nool dalkoodana lagama helo.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Moolku wuxuu leeyahay, Iguma jirto, Badduna waxay leedahay, Aniga ilama jirto.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Dahab laguma heli karo, Lacagna looma miisaamo.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Laguma qiimayn karo dahabka Oofir, Ama dhagaxa qaaliga ah oo onika la yidhaahdo ama xataa dhagaxa safayr la yidhaahdo.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Dahab iyo madarad toona uma qalmi karaan, Oo beddelkeeduna ma noqon karo jawhar laga sameeyo dahab saafi ah.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Waxba lagama sheegi doono dhagax cas oo raamood la yidhaahdo, amase madarad, Hubaal xigmadda qiimaheedu waa ka sii sarreeyaa luul.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Dhagaxa tobasiyos la yidhaahdo ee Itoobiya ka yimaadana uma qalmi doono, Oo xataa dahab saafi ahna laguma qiimayn doono.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Haddaba xigmaddu xaggee bay ka timaadaa? Oo waxgarashada meesheeduse waa xaggee?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Maxaa yeelay, way ka qarsoon tahay kuwa nool indhahooda, Oo haadka hawadana waa laga deday.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Halligaadda iyo Dhimashadu waxay leeyihiin, Dhegahayaga ayaannu warkeeda ku maqalnay.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Ilaah ayaa jidkeeda garanaya, Oo isagaa meesheeda yaqaan.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Waayo, isagu wuxuu fiiriyaa dunida darfaheeda, Oo wuxuu u jeedaa inta samada ka hoosaysa oo dhan,
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Markuu dabaysha miisaamo, Oo uu biyahana qiyaaso.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Markuu roobka qaynuun u sameeyey, Oo uu hillaaca onkodkana jid u sameeyey,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Ayuu arkay, oo ka hadlay, Oo intuu adkeeyey ayuu weliba baadhay.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Oo wuxuu dadka ku yidhi, Bal eega, Sayidka ka cabsashadiisa ayaa xigmad ah, Oo in sharka laga fogaadona waa waxgarasho.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
