Psalmi 74
1 Oh Bog, zakaj nas zavračaš za vedno? Zakaj se tvoja jeza kadi proti ovcam tvoje paše?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Spomni se svoje skupnosti, ki si jo odkupil od davnine, palico svoje dediščine, ki si jo odkupil, to goro Sion, kjer prebivaš.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Dvigni svoja stopala k neprestanim opustošenjem, celó vsemu kar je sovražnik zlobnega storil v svetišču.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Tvoji sovražniki rjovijo v sredi tvojih skupnosti, svoje zastave so postavili za znamenja.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Človek je bil slaven, če je nad debela drevesa dvigoval sekire.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Toda sedaj so s sekirami in kladivi takoj zlomili rezljano delo le-tega.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Ogenj so vrgli v tvoje svetišče, s podrtjem do tal so omadeževali bivališče tvojega imena.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 V svojih srcih so rekli: »Skupaj jih uničimo.« V deželi so požgali vse Božje sinagoge.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Ne vidimo svojih znamenj. Nobenega preroka ni več niti tukaj med nami ni nobenega, ki ve doklej.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Oh Bog, doklej bo nasprotnik grajal? Mar bo sovražnik na veke preklinjal tvoje ime?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Zakaj umikaš svojo roko, celó svojo desnico? Iztrgaj jo iz svojega naročja.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Kajti Bog je moj Kralj od davnine, ki dela rešitev duš v sredi zemlje.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 S svojo močjo si razdelil morje. Razbijaš glave zmajem v vodah.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Razbijaš glave leviatána na koščke in ga daješ, da postane hrana ljudstvu, ki prebiva v divjini.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Združil si studenec in morje, osušuješ mogočne reke.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Dan je tvoj, tudi noč je tvoja, pripravil si svetlobo in sonce.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Določil si vse meje zemlje. Naredil si poletje in zimo.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Spomni se, da je sovražnik grajal, oh Gospod in da je nespametno ljudstvo izrekalo bogokletje proti tvojemu imenu.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Oh ne izročaj duše svoje grlice množici zlobnih. Ne pozabi skupnosti svojih ubogih na veke.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Ozri se k zavezi, kajti temni kraji zemlje so polni prebivališč krutosti.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Oh naj se zatirani ne vrne osramočen. Naj ubog in pomoči potreben hvalita tvoje ime.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Vstani, oh Bog, zagovarjaj svojo lastno pravdo. Spomni se, kako te nespameten človek dnevno graja.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Ne pozabi glasu svojih sovražnikov. Hrup teh, ki vstajajo zoper tebe, se nenehno povečuje.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
