Psalmi 52

1 Zakaj se bahaš z vragolijo, oh mogočen človek? Božja dobrota vztraja nenehno.

За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

2 Tvoj jezik snuje vragolije, kakor ostra britev, ki dela varljivo.

Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

3 Bolj ljubiš zlo kakor dobro in laganje bolj kakor govoriti pravičnost. (Sela)

Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

4 Ljubiš vse lakomne besede, oh ti varljiv jezik.

Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

5 Bog te bo prav tako uničil za vedno, odvedel te bo stran in izpulil iz tvojega prebivališča in izkoreninil iz dežele živih. (Sela)

Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

6 Tudi pravični bodo videli in se bali ter se mu posmehovali:

А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

7 »Glej! To je človek, ki ni storil Boga [za] svojo moč, temveč je zaupal v obilje svojega bogastva in se okrepil v svoji zlobnosti.«

Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

8 Toda jaz sem podoben zeleni oljki v Božji hiši. V Božje usmiljenje zaupam na veke vekov.

А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

9 Hvalil te bom na veke, ker si ti to storil in čakal bom na tvoje ime, kajti to je dobro pred tvojimi svetimi.

Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.