Psalmi 44
1 S svojimi ušesi smo slišali, oh Bog, naši očetje so nam povedali, kakšno delo si storil v njihovih dneh, v davnih časih.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Kako si s svojo roko napodil pogane in naselil njih; kako si prizadel ljudstvo in jih pregnal.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Kajti dežele niso prejeli v posest s svojim lastnim mečem niti jih ni rešil njihov lastni laket, temveč tvoja desnica in tvoj laket in svetloba tvojega obličja, ker imaš do njih naklonjenost.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ti si moj Kralj, oh Bog, zapovej osvoboditve za Jakoba.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 S teboj bomo podrli svoje sovražnike. S tvojim imenom bomo pomendrali te, ki se dvigujejo zoper nas.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Kajti ne bom zaupal v svoj lok niti me ne bo rešil moj meč.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Toda ti si nas rešil pred našimi sovražniki in osramotil tiste, ki so nas sovražili.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Z Bogom se bahamo ves dan in tvoje ime hvalimo na veke. (Sela)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Toda ti si nas zavrgel in nas izročil v sramoto, in z našimi vojskami ne greš naprej.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Delaš nas, da se pred sovražnikom obračamo nazaj, in tisti, ki nas sovražijo, plenijo zase.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Izročil si nas kakor ovce, določene za hrano in razkropil si nas med pogane.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Zastonj prodajaš svoje ljudstvo in svojega bogastva ne povečuješ z njihovo ceno.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Delaš nas [za] grajo našim sosedom, norčevanje in posmeh tem, ki so okoli nas.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Delaš nas [za] tarčo posmeha med pogani, zmajevanje z glavo med ljudstvom.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Moja zmedenost je nenehno pred menoj in pokrila me je sramota mojega obraza
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 zaradi glasu tistega, ki me graja in preklinja zaradi sovražnika in maščevalca.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Vse to je prišlo nad nas, vendar te nismo pozabili niti s tvojo zavezo nismo ravnali napačno.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Naše srce se ni obrnilo niti se naši koraki niso nagnili s tvoje poti,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 čeprav si nas boleče zlomil na kraju zmajev in nas pokril s smrtno senco.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Če smo pozabili ime svojega Boga ali iztegnili roke k tujemu bogu,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 mar Bog tega ne bo razpoznal? Kajti on pozna skrivnosti srca.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Da, zaradi tebe smo pobijani ves dan, imajo nas kakor ovce za zakol.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Zbudi se, zakaj spiš, oh Gospod? Vstani, ne zavrzi nas za vedno.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Zakaj skrivaš svoj obraz in pozabljaš našo stisko in naše zatiranje?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Kajti naša duša je sklonjena v prah, naš trebuh se lepi na zemljo.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Vstani za našo pomoč in nas odkupi zaradi svojih usmiljenj.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
