Psalmi 38
1 Oh Gospod, ne oštevaj me v svojem besu niti me ne karaj v svojem silnem nezadovoljstvu.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Kajti tvoje puščice trdno tičijo v meni in tvoja roka me boleče pritiska.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Zaradi tvoje jeze na mojem mesu ni zdravja niti ni v mojih kosteh zaradi mojega greha nobenega počitka.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Kajti moje krivičnosti so presegle mojo glavo, kakor težko breme so zame pretežke.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Moje rane zaudarjajo in so okužene zaradi moje nespametnosti.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Zaskrbljen sem, silno sem sklonjen, ves dan hodim in žalujem.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Kajti moja ledja so napolnjena z gnusno boleznijo in zdravja ni na mojem mesu.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Slaboten sem in boleče zlomljen, vpil sem zaradi nemira v svojem srcu.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Gospod, pred teboj je vse moje hrepenenje in moje stokanje ni skrito pred teboj.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Moje srce trepeta, moja moč me zapušča. Glede svetlobe mojih oči, je tudi ta odšla od mene.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Moji ljubi in moji prijatelji stojijo daleč stran od moje rane in moji sorodniki stojijo daleč stran.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Tudi tisti, ki mi strežejo po življenju, zame postavljajo zanke in tisti, ki iščejo mojo bolečino, govorijo pogubne stvari in si ves dan domišljajo prevare.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Toda jaz, kakor gluh človek, nisem slišal in bil sem nem človek, ki ne odpira svojih ust.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Tako sem bil človek, ki ne sliši in v čigar ustih ni opominov.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Kajti vate zaupam, oh Gospod, ti boš uslišal, oh Gospod, moj Bog.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Kajti rekel sem: » Usliši me, da se ne bi sicer veselili nad menoj. Ko moje stopalo zdrsuje, se poveličujejo proti meni.«
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Kajti pripravljen sem, da se zaustavim in moja bridkost je nenehno pred menoj.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Kajti oznanil bom svojo krivičnost, žalosten bom zaradi svojega greha.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Toda moji sovražniki so živi in oni so močni, in tisti, ki me krivično sovražijo, so pomnoženi.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Tudi tisti, ki vračajo zlo za dobro, so moji nasprotniki, ker sledim stvari, ki je dobra.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Ne zapusti me, oh Gospod. Oh moj Bog, ne bodi daleč od mene.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Podvizaj se, da mi pomagaš, oh Gospod, rešitev moje duše.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
