Psalmi 147
1 Hvalite Gospoda, kajti dobro je peti hvalnice našemu Bogu, kajti to je prijetno in hvala je ljubka.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Gospod je zgradil Jeruzalem; skupaj zbira Izraelove pregnance.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Ozdravlja potrte v srcu in povezuje njihove rane.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Šteje število zvezd, vse jih kliče po njihovih imenih.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Velik je naš Gospod in zelo močan, njegovo razumevanje je neskončno.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Gospod dviguje krotke; zlobne podira k tlom.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Pojte Gospodu z zahvaljevanjem, našemu Bogu pojte hvalo na harfo,
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 ki nebo pokriva z oblaki, ki za zemljo pripravlja dež, ki daje travi, da raste po gorah.
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 On daje živali njeno hrano in mladim krokarjem, ki kličejo.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Ne razveseljuje se v moči konja. Ne veseli se človeških nog.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Gospod se veseli tistih, ki se ga bojijo, tistih, ki upajo v njegovo usmiljenje.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Hvali Gospoda, oh Jeruzalem, hvali svojega Boga, oh Sion.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Kajti utrjuje zapahe tvojih velikih vrat, tvoje otroke je blagoslovil znotraj tebe.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Na tvojih mejah daje mir in te nasičuje z najodličnejšo pšenico.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Svojo zapoved pošilja na zemljo; njegova beseda teče zelo naglo.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Sneg daje kakor volno, slano razsiplje kakor pepel.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Svoj led meče kakor koščke; kdo lahko obstane pred njegovim mrazom?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Razpošilja svojo besedo in jih topi; svojemu vetru povzroča, da piha in vodam, [da] tečejo.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Svojo besedo kaže Jakobu, svoje zakone in svoje sodbe Izraelu.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Z nobenim narodom ni tako postopal in glede njegovih sodb, jih oni niso spoznali. Hvalite Gospoda.
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
