Psalmi 129

1 Pogosto so me prizadeli od moje mladosti, naj sedaj reče Izrael,

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 pogosto so me prizadeli od moje mladosti, vendar niso prevladali zoper mene.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Orači so orali na mojem hrbtu; svoje brazde so naredili dolge.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Gospod je pravičen; razsekal je vrvi zlobnih.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Naj bodo zbegani in obrnjeni nazaj vsi, ki sovražijo Sion.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 Naj bodo kakor trava na hišnih strehah, ki ovene preden zraste,

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 s čimer kosec ne napolni svoje roke niti kdor veže snope svojega naročja.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 [Naj] niti tisti, ki gredo mimo, ne rečejo: »Nad vami naj bo Gospodov blagoslov. Blagoslavljamo vas v Gospodovem imenu.«

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!