Pregovori 1
1 Pregovori Salomona, Davidovega sina, Izraelovega kralja,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 da bi spoznali modrost in poučevanje, da bi zaznali besede razumevanja,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 da bi sprejeli poučevanje modrosti, pravice, sodbe in nepristranskost;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 da bi dali premetenost preprostemu, mladeniču spoznanje in preudarnost.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Moder človek bo slišal in bo povečal učenje in razumen človek se bo dokopal k modrim nasvetom,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 da bo razumel pregovor in razlago, besede modrih in njihove temne izreke.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Strah Gospodov je začetek spoznanja, toda bedaki prezirajo modrost in poučevanje.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Moj sin, prisluhni poučevanju svojega očeta in ne zapusti postave svoje matere,
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 kajti ona bosta ornament milosti tvoji glavi in verižici okoli tvojega vratu.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Moj sin, če te grešniki privabljajo, ne privoli.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Če rečejo: »Pridi z nami, v zasedi prežimo na kri, brez razloga se tajno pritajimo za nedolžnega,
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Našli bomo vse dragoceno imetje, svoje hiše bomo napolnili z ukradenim blagom.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Svoj žreb vrzi med nas, vsi imejmo eno mošnjo.«
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Moj sin, ne hodi z njimi na pot, svoje stopalo zadrži pred njihovo stezo,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 kajti njihova stopala tečejo k zlu in hitijo, da prelijejo kri.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Zagotovo je zaman razprostrta mreža v očeh katerekoli ptice.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 In oni prežijo v zasedi na svojo lastno kri, tajno se pritajijo za svoja lastna življenja.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Takšne so poti vsakega, ki je pohlepen dobička, ki odvzema življenje svojim lastnikom.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Modrost kliče zunaj, svoj glas izreka na ulicah,
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 kliče na glavnem kraju vrveža, v odprtinah velikih vrat, v mestu izreka svoje besede, rekoč:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 »Doklej boste, vi topi, ljubili topost? In se posmehljivci razveseljevali v svojem posmehovanju in bedaki sovražili spoznanje?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Obrnite se na moj opomin. Glejte, na vas bom izlila svojega duha, razglašala vam bom svoje besede.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Ker sem klicala, pa ste odklonili, iztegovala sem svojo roko, pa noben človek ni upošteval,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 temveč ste zaničevali vse moje svetovanje in niste hoteli mojega opomina,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 se bom tudi jaz smejala ob vaši katastrofi, zasmehovala bom, ko pride vaš strah,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 ko prihaja vaš strah kakor opustošenje in vaše uničenje kakor vrtinčast veter, ko nad vas prihajata tegoba in tesnoba.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Tedaj se bodo obračali name, toda ne bom jim odgovorila, iskali me bodo zgodaj, toda ne bodo me našli,
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 ker so sovražili spoznanje in niso izbrali strahu Gospodovega.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Ničesar niso hoteli od mojega nasveta. Prezirali so vsak moj opomin.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Zato bodo jedli od sadu svoje lastne poti in napolnjeni bodo s svojimi lastnimi naklepi.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Kajti odvračanje od preprostosti jih bo ubilo in uspevanje bedakov jih bo uničilo.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Toda kdorkoli me posluša, bo varno prebival in bo miren pred strahom zla.«
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
