Pregovori 20
1 Vino je zasmehovalec, močna pijača je huda in kdorkoli je s tem zaveden, ni moder.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Kraljev strah je kakor rjovenje leva; kdorkoli ga draži do jeze, greši zoper svojo lastno dušo.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Za človeka je čast, da odneha od prepira, toda vsak bedak se bo vmešaval.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Lenuh ne bo oral zaradi razloga mraza, zatorej bo prosil v času žetve in ničesar ne bo imel.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Nasvet v človekovem srcu je podoben globoki vodi, toda razumevajoč človek ga bo izvlekel.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Večina ljudi bo vsakemu razglašala svojo lastno dobroto, toda kdo lahko najde zvestega človeka?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Pravičen človek hodi v svoji neokrnjenosti, njegovi otroci so blagoslovljeni za njim.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Kralj, ki sedi na sodnem prestolu, s svojimi očmi vse zlo razkropi proč.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Kdo lahko reče: »Svoje srce sem očistil, čist sem pred svojim grehom?«
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Neenake uteži in neenake mere, oboji so Gospodu podobna ogabnost.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Celo otrok je spoznan po svojih dejanjih, če so njegova dela čista in če so ta pravilna.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Uho, ki sliši in oko, ki vidi, celo oboje je naredil Gospod.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Ne ljubi spanja, da ne bi prišel v revščino, odpri svoje oči in nasičen boš s kruhom.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 » To je ničvredno, to je ničvredno, « pravi kupec, toda ko je odšel svojo pot, potem se baha.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Je zlato in množica rubinov, toda ustnice spoznanja so dragocen dragulj.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Vzemi obleko tistega, ki je pôrok za tujca in vzemi jamstvo od njega za tujo žensko.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Kruh prevare je sladek človeku, toda njegova usta bodo potem napolnjena z gramozom.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Vsak namen je utrjen s posvetovanjem in vojskuješ se z dobrim nasvetom.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Kdor gre naokrog kakor tožljivec, razodeva skrivnosti, zato se ne vmešavaj s tistim, ki laska s svojimi ustnicami.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Kdorkoli preklinja svojega očeta ali svojo mater, bo njegova svetilka ugasnjena v zatemnjeno temo.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Dediščina je lahko v začetku naglo pridobljena, toda njen konec ne bo blagoslovljen.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Ne reci: »Jaz bom poplačal zlo, « temveč čakaj na Gospoda in rešil te bo.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Različne uteži so ogabnost Gospodu in varljiva tehtnica ni dobra.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Človekovi opravki so od Gospoda, kako lahko potem človek razume svojo lastno pot?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Zanka je človeku, ki požira to, kar je sveto in da po zaobljubah dela poizvedovanje.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Moder kralj razkropi zlobne in nadnje prinaša kolo.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Človeški duh je Gospodova sveča, ki preiskuje vse notranje dele trebuha.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Usmiljenje in resnica ohranjata kralja in njegov prestol drži pokonci usmiljenje.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Slava mladeničev je njihova moč, lepota starcev pa je siva glava.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Modrica od rane očiščuje zlo, tako storijo udarci biča notranjim delom trebuha.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
