< Pregovori 16 >
1 Priprave srca v človeku in odgovor z jezika sta od Gospoda.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Vse človekove poti so čiste v njegovih lastnih očeh, toda Gospod tehta duhove.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Svoja dela izroči Gospodu in tvoje misli bodo uspele.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Gospod je vse stvari naredil zase, da, celo zlobne za dan zla.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Kdorkoli, ki je v srcu ponosen, je ogabnost Gospodu. Čeprav se roka rokuje z roko, on ne bo nekaznovan.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Z usmiljenjem in resnico je krivičnost očiščena in s strahom pred Gospodom ljudje odidejo od zla.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Kadar človekove poti ugajajo Gospodu, on celo njegove sovražnike pripravi, da so v miru z njim.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Boljše je malo s pravičnostjo, kakor velika poplačila brez pravice.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Človekovo srce snuje svojo pot, toda Gospod usmerja njegove korake.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Božanska razsodba je na kraljevih ustnicah, njegova usta ne grešijo na sodbi.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Pravična utež in tehtnica sta Gospodovi, vse uteži iz torbe so njegovo delo.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Zagrešiti zlobnost je kraljem ogabnost, kajti prestol je utrjen s pravičnostjo.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Pravične ustnice so kraljem veselje in ljubijo tistega, ki govori resnico.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Kraljev bes je kakor poslanci smrti, toda moder človek ga bo pomiril.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 V svetlobi kraljevega obličja je življenje in njegova naklonjenost je kakor oblak poznega dežja.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Kako mnogo bolje je pridobiti modrost kakor zlato! In toliko bolje izbrati pridobivanje razumevanja kakor srebro!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Glavna cesta iskrenega je, da odide od zla, kdor varuje svojo pot, ohranja svojo dušo.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Ponos gre pred uničenjem in ošaben duh pred padcem.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Bolje je biti ponižnega duha s ponižnimi, kakor deliti plen s ponosnimi.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Kdor modro ravna z zadevo, bo našel dobro in kdorkoli zaupa v Gospoda, je srečen.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Moder v srcu bo imenovan razsoden in ljubkost ustnic povečuje znanje.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Razumevanje je vrelec življenja tistemu, ki ga ima, toda poučevanje bedakov je neumnost.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Srce modrega poučuje njegova usta in dodaja učenje njegovim ustnicam.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Prijetne besede so kakor satovje, sladke duši in zdravje kostem.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Je pot, ki se zdi človeku pravilna, toda njen konec so poti smrti.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Kdor se trudi, se trudi zase, kajti njegova usta to od njega nujno potrebujejo.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Brezbožen človek koplje zlo in na njegovih ustnicah je kakor goreč ogenj.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Kljubovalen človek seje prepir in opravljivec razdvaja glavne prijatelje.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Nasilnež privablja svojega soseda in ga vodi na pot, ki ni dobra.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Zapira svoje oči, da si izmišlja kljubovalne reči, premikanje njegovih ustnic prinaša zlo.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Osivela glava je krona slave, če je ta najdena na poti pravičnosti.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Kdor je počasen za jezo, je boljši kakor mogočen in kdor vlada svojemu duhu kakor tisti, ki zavzema mesto.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Žreb je vržen v naročje, toda njegova celotna razporeditev je od Gospoda.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.