< 4 Mojzes 30 >

1 Mojzes je spregovoril poglavarjem rodov glede Izraelovih otrok, rekoč: »To je stvar, ki jo je Gospod zapovedal.
Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
2 Če se mož zaobljubi Gospodu zaobljubo ali priseže prisego, da svojo dušo zaveže z vezjo, ne bo prelomil svoje besede; storil bo glede na vse, kar je izšlo iz njegovih ust.
Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.
3 Če se tudi ženska zaobljubi Gospodu zaobljubo in se zaveže z vezjo, ko je v hiši svojega očeta, v svoji mladosti,
Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,
4 in njen oče sliši njeno zaobljubo in njeno vez, s katero je zavezala svojo dušo in bo njen oče ob njej ohranil svoj mir, potem bodo vse njene zaobljube veljale in vsaka vez, s katero je zavezala svojo dušo, bo veljala.
и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.
5 Toda če ji njen oče brani na dan, ko to sliši niti ena izmed njenih zaobljub ali izmed njenih vezi, s katerimi je zvezala svojo dušo, ne bo veljala in Gospod ji bo oprostil, ker ji je njen oče branil.
Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.
6 Če pa je sploh imela soproga, ko se je zaobljubila ali izustila iz svojih ustnic, s čimer je zavezala svojo dušo
Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,
7 in je njen soprog to slišal in je ob njej ohranil svoj mir na dan, ko je to slišal, potem bodo njene zaobljube veljale in njene vezi, s katerimi je zavezala svojo dušo, bodo veljale.
и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
8 Toda če ji njen soprog brani na dan, ko to sliši, potem bo naredil njeno zaobljubo, s katero se je zaobljubila in to, ki jo je izrekla s svojimi ustnicami, s katero je zavezala svojo dušo, brez učinka in Gospod ji bo oprostil.
Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.
9 Toda vsaka zaobljuba vdove in tiste, ki je ločena, s katero so zavezale svoje duše, bo veljala zoper njo.
Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.
10 Če se je zaobljubila v hiši svojega soproga ali je svojo dušo zavezala z vezjo prisege
Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,
11 in je njen soprog to slišal in ob njej ohranil svoj mir in ji ni branil, potem bodo vse njene zaobljube veljale in vsaka vez, s katero je zavezala svojo dušo, bo veljala.
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
12 Toda če jih je njen soprog popolnoma izničil na dan, ko jih je slišal, potem karkoli je izšlo iz njenih ustnic glede njenih zaobljub ali glede vezi njene duše, ne bo veljalo. Njen soprog jih je izničil in Gospod ji bo oprostil.
Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.
13 Vsako zaobljubo in vsako prisego, ki zadeva dušo, lahko njen soprog uveljavi ali izniči.
Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;
14 Toda če iz dneva v dan njen soprog ob njej povsem ohrani svoj mir, potem je vzpostavil vse njene zaobljube ali vse njene vezi, ki so na njej. Potrjuje jih, ker je ohranil svoj mir ob njej na dan, ko jih je slišal.
но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.
15 Toda če jih bo na katerikoli način izničil, potem ko jih je slišal, potem bo nosil njeno krivičnost.«
Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.
16 To so zakoni, ki jih je Gospod zapovedal Mojzesu, med moškim in njegovo ženo, med očetom in njegovo hčerjo, ki je še v svoji mladosti, v hiši svojega očeta.
Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.

< 4 Mojzes 30 >