Nehemija 5

1 Tam je bilo veliko vpitje ljudstva in njihovih žena zoper njihove brate Jude.

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 Kajti tam so bili, ki so rekli: »Nas, naših sinov in naših hčera je mnogo. Zato zanje zbiramo žito, da bomo lahko jedli in živeli.«

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 Tam so bili tudi nekateri, ki so rekli: »Zaradi pomanjkanja smo zastavili svoje dežele, vinograde in hiše, da bi lahko kupili žito.«

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

4 Tam so bili tudi, ki so rekli: »Izposodili smo si denar za kraljevi davek in to [za ceno] naših dežel in vinogradov.

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 Vendar je sedaj naše meso kakor meso naših bratov, naši otroci kakor njihovi otroci. Glej, svoje sinove prinašamo v sužnost in svoje hčere, da bodo služabnice in nekatere izmed naših hčera so že privedene v sužnost. Niti to ni v naši moči, da jih odkupimo, kajti drugi možje imajo naše dežele in vinograde.«

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 Bil sem zelo jezen, ko sem slišal njihovo vpitje in te besede.

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 Potem sem se posvetoval s seboj in oštel plemiče in vladarje ter jim rekel: »Vi terjate obresti, vsakdo od svojega brata.« In zoper njih sem postavil velik zbor.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 Rekel sem jim: »Po svoji zmožnosti smo odkupili svoje brate Jude, ki so bili prodani poganom. Vi pa boste celo prodajali svoje brate? Ali naj bi bili oni prodani nam?« Potem so ohranili svoj mir in nič niso našli, da bi odgovorili.

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9 Prav tako sem rekel: »To ni dobro, kar delate. Ali ne bi morali hoditi v strahu našega Boga zaradi graje poganov, naših sovražnikov?

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 Tudi jaz in moji bratje in moji služabniki bi lahko od njih terjali denar in žito. Prosim vas, prenehajmo s tem oderuštvom.

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

11 Povrnite jim, prosim vas, celo ta dan, njihove dežele, njihove vinograde, njihove oljčne nasade in njihove hiše, tudi stoti del denarja in od žita, vina in olja, ki ste jih vzeli od njih.«

Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Potem so rekli: »Povrnili jim bomo in ničesar ne bomo zahtevali od njih. Storili bomo tako, kakor praviš.« Potem sem poklical duhovnike in od njih vzel prisego, da bi storili glede na to obljubo.

Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Prav tako sem stresel svoje naročje in rekel: »Tako naj Bog iztrese vsakega človeka iz njegove hiše in od njegovega truda, ki ne izpolni te obljube, celo tako bo iztresen in izpraznjen.« In vsa skupnost je rekla: »Amen« in hvalili so Gospoda. In ljudstvo je storilo glede na to obljubo.

Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 Poleg tega od časa, ko sem bil določen, da bi bil njihov voditelj v Judovi deželi, od dvajsetega leta, celo do dvaintridesetega leta kralja Artakserksa, to je dvanajst let, jaz in moji bratje nismo jedli kruha od voditelja.

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15 Toda prejšnji voditelji, ki so bili pred menoj, so bili v breme ljudstvu in so od njih jemali kruh in vino, poleg štiridesetih šeklov srebra. Da, celo njihovi služabniki so vladali nad ljudstvom. Toda zaradi Božjega strahu jaz nisem tako storil.

А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Da, prav tako sem nadaljeval pri delu tega obzidja niti nismo kupili nobene zemlje in vsi moji služabniki so bili zbrani tja k delu.

Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 Poleg tega jih je bilo pri moji mizi sto petdeset izmed Judov in vladarjev, poleg tistih, ki so prišli k nam izmed poganov, ki so okoli nas.

При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 Torej tega, kar je bilo dnevno pripravljeno zame, je bilo: en vol in šest izbranih ovc. Tudi perjad je bila pripravljena zame in enkrat na deset dni izbor vseh vrst vina. Vendar za vse to nisem zahteval kruha od voditelja, ker je bilo suženjstvo težko nad tem ljudstvom.

А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Misli name, moj Bog, za dobro, glede na vse, kar sem storil za to ljudstvo.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.