Luka 17
1 Potem je rekel učencem: »Ni mogoče, da prestopki ne bi prišli, toda gorje tistemu, po katerem bodo prišli!
И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
2 Bolje bi bilo zanj, da bi bil mlinski kamen obešen okoli njegovega vratu, on sam pa vržen v morje, kakor da bi pohujšal enega od teh malčkov.
По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
3 Pazite se: ›Če se tvoj brat prekrši zoper tebe, ga oštej; če pa se pokesa, mu odpusti.
Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 In če se sedemkrat dnevno prekrši zoper tebe in se sedemkrat dnevno ponovno obrne k tebi, rekoč: ›Kesam se, ‹ mu boš odpustil.‹«
И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 In apostoli so rekli Gospodu: »Povečaj našo vero.«
И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
6 Gospod pa je rekel: »Če bi imeli vero kakor zrno gorčičnega semena, bi lahko rekli temu drevesu črne murve: ›Bodi izruvana s korenino in bodi posajena v morje‹ in bi vam bila pokorna.
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7 Toda kdo izmed vas, ki ima služabnika, ki orje ali pase živino, mu bo v kratkem, ko pride iz polja, rekel: ›Pojdi in sedi k obedu?‹
А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
8 In ali mu ne bo raje rekel: ›Pripravi mi nekaj, da bom lahko večerjal in se opaši ter mi strezi, dokler se ne najem in napijem, potem pa boš ti jedel in pil?‹
Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9 Mar se bo zahvalil temu služabniku, ker je storil stvari, ki so mu bile ukazane? Menim, da ne.
Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
10 Tako tudi vi, ko boste naredili vse te stvari, ki so vam ukazane, recite: ›Nekoristni služabniki smo. Naredili smo to, kar je bila naša dolžnost, da storimo.‹«
Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
11 In pripetilo se je, ko je šel v Jeruzalem, da je šel čez sredo Samarije in Galileje.
И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
12 In ko je vstopil v neko vas, ga je tam srečalo deset mož, ki so bili gobavi, ki so stali daleč stran
И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13 in povzdignili so svoje glasove ter rekli: »Jezus, Učitelj, usmili se nas.«
извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14 In ko jih je zagledal, jim je rekel: »Pojdite, pokažite se duhovnikom.« In pripetilo se je, da ko so šli, so bili očiščeni.
И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15 In ko je eden izmed njih videl, da je bil ozdravljen, se je obrnil nazaj in z močnim glasom slavil Boga
И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16 in pri njegovih stopalih je padel dol na svoj obraz in mu dal zahvalo; in ta je bil Samarijan.
и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
17 In Jezus odgovori ter reče: »Mar ni bilo tu deset očiščenih? Toda kje je onih devet?
А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
18 Nikogar ni najti, ki bi se vrnil, da izroči slavo Bogu, razen tega tujca.«
Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
19 In rekel mu je: »Vstani, pojdi svojo pot, tvoja vera te je naredila zdravega.«
И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20 In ko so ga farizeji povprašali, kdaj naj bi prišlo Božje kraljestvo, jim je odgovoril in rekel: »Božje kraljestvo ne prihaja z opazovanjem,
А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
21 tudi ne bodo rekli: ›Glejte, tukaj!‹ ali: ›Glejte tam!‹ kajti glejte, Božje kraljestvo je znotraj vas.«
нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
22 Učencem pa je rekel: »Prišli bodo dnevi, ko boste želeli videti enega izmed dni Sina človekovega, pa ga ne boste videli.
И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 In govorili vam bodo: ›Glejte tukaj‹ ali: ›Glejte tam.‹ Ne hodite za njimi niti jim ne sledite.
И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
24 Kajti kakor bliskanje, ki zasveti iz enega konca pod nebom, sveti do drugega konca pod nebom, tako bo tudi Sin človekov na svoj dan.
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Toda najprej mora pretrpeti mnoge stvari in biti zavržen od tega rodu.
Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 In kakor je bilo v Noetovih dneh, takó bo tudi v dneh Sina človekovega.
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 Jedli so, pili, poročali so žene, dane so bile v zakon, vse do dne, ko je Noe vstopil v barko in je prišla poplava ter jih vse uničila.
ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
28 Podobno bo, kot je bilo v Lotovih dneh; jedli so, pili, kupovali, prodajali, sadili, zidali;
Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 toda istega dne, ko je Lot odšel iz Sódome, sta z neba deževala ogenj in žveplo ter jih vse uničila.
а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
30 Točno takó bo na dan, ko se razodene Sin človekov.
подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 Na tisti dan naj tisti, ki bo na hišni strehi in njegove stvari v hiši, ne pride dol, da jih vzame proč; in kdor je na polju, naj se prav tako ne vrača nazaj.
В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
32 Spomnite se Lotove žene.
Помнете Лотовата жена!
33 Kdorkoli si bo prizadeval rešiti svoje življenje, ga bo izgubil; kdorkoli pa bo izgubil svoje življenje, ga bo ohranil.
Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Povem vam, v tej noči bosta dva človeka na eni postelji; eden bo vzet, drugi pa puščen.
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Dve ženski bosta skupaj mleli; ena bo vzeta, druga pa puščena.
Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
36 Dva moža bosta na polju; eden bo vzet, drugi pa puščen.«
Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 In odgovorili so mu ter rekli: »Kje, Gospod?« In on jim je rekel: »Kjerkoli je telo, tam bodo orli zbrani skupaj.«
Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
