Job 9
1 Potem je Job odgovoril in rekel:
А Иов в отговор рече:
2 »Vem, to je tako res. Toda kako bi človek mogel biti pravičen z Bogom?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Če se hoče pričkati z njim, mu ne more odgovoriti eno od tisočih.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 On je moder v srcu in mogočen v moči; kdo se je utrdil zoper njega in je uspel?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Ki odstranja gore in ne vedo, ki jih prevrača v svoji jezi.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Ki trese zemljo iz njenega kraja in njeni stebri trepetajo.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Ki zapoveduje soncu in ta ne vzhaja in pečati zvezde.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Ki sam razprostira nebo in stopa po valovih morja.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Ki dela Arktur, Orion, Gostosevce in južne sobe.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Ki dela velike stvari neodkrite, da, in čudeže brez števila.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Glej! Hodi poleg mene, jaz pa ga ne vidim; gre tudi naprej, toda jaz ga ne zaznavam.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Glej, odvzema, kdo ga lahko ovira? Kdo mu bo rekel: ›Kaj delaš?‹
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Če Bog ne bo umaknil svoje jeze, se ponosni pomočniki sklonijo pod njim.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Kako mnogo manj bi mu jaz mogel odgovoriti in izbrati svoje besede, da razpravljam z njim?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Kateremu, čeprav bi bil pravičen, vendar ne bi mogel odgovoriti, temveč bi naredil ponižno prošnjo svojemu sodniku.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Če sem klical in mi je odgovoril, vendar ne bi verjel, da je prisluhnil mojemu glasu.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Kajti lomi me z viharjem in brez razloga množi moje rane.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Ne bo mi pustil, da zajamem sapo, temveč me napolnjuje z grenkobo.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Če govorim o moči, glej, on je močan, če pa o sodbi, kdo mi bo določil čas zagovarjanja?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Če jaz sebe opravičim, me bodo moja lastna usta obsodila. Če rečem: ›Jaz sem popoln, ‹ se bo izkazalo, da sem sprevržen.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Čeprav bi bil popoln, vendar ne bi poznal svoje duše; preziral bi svoje življenje.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 To je ena stvar, zato sem rekel to: ›On uničuje popolnega in zlobnega.‹
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Če nadloga nenadoma ubije, se bo posmehoval ob sojenju nedolžnih.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Zemlja je dana v roko zlobnega. On zakriva obličja njenih sodnikov. Če ne, kje in kdo je on?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Torej moji dnevi so hitrejši kakor tekač. Odletijo proč, ničesar dobrega ne vidijo.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Minili so kakor nagle ladje, kakor orel, ki hiti k plenu.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Če rečem: ›Pozabil bom svojo pritožbo, prenehal bom s svojo potrtostjo in se potolažil, ‹
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 se bojim vseh svojih bridkosti, vem, da me ne boš imel za nedolžnega.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Če sem zloben, zakaj se potem trudim zaman?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Če se umijem s snežnico in svoje roke naredim čiste kot še nikoli,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 me boš vendar pahnil v jarek in moja lastna oblačila me bodo prezirala.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Kajti on ni človek, kakor sem jaz, da bi mu odgovoril in bi skupaj prišla na sodbo.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Niti ni tukaj kakršnegakoli razsodnika med nama, da bi lahko svojo roko položil na naju oba.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Naj svojo palico vzame od mene in naj me njegov strah ne straši.
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Potem bi govoril in se ga ne bi bal, toda z menoj ni tako.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
