Job 8
1 Potem je odgovoril Bildád Suhéjec in rekel:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 »Doklej boš govoril te stvari? In kako dolgo bodo besede iz tvojih ust podobne močnemu vetru?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Mar Bog izkrivlja sodbo? Mar Vsemogočni izkrivlja pravico?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Če so tvoji otroci grešili zoper njega in jih je zavrgel zaradi njihovega prestopka,
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 če hočeš zgodaj iskati Boga in narediti ponižno prošnjo Vsemogočnemu,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 če bi bil ti čist in pravičen, bi se on sedaj zaradi tebe zagotovo prebudil in prebivališče tvoje pravičnosti naredil uspešno.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Čeprav je bil tvoj začetek majhen, bi vendar tvoj zadnji konec silno narasel.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Kajti poizvedi, prosim te, o prejšnjem času in se pripravi, da preiskuješ o njihovih očetih
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (kajti mi smo samo od včeraj in ne vemo nič, ker so naši dnevi na zemlji senca).
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Mar te ne bodo poučili in ti povedali in izustili besed iz svojega srca?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Mar lahko loček zraste brez blata? Mar lahko perunika raste brez vode?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Medtem ko je še v svojem zelenju in ni odtrgana, ovene pred katerimkoli drugim zeliščem.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Takšne so steze vseh, ki pozabljajo Boga in upanje hinavca bo propadlo,
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 katerega upanje bo odrezano, katerega trdno upanje bo pajkova mreža.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Naslonil se bo na svojo hišo, toda ta ne bo obstala; trdno jo bo držal, toda ta ne bo zdržala.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Zelen je pred soncem in njegova veja poganja v njegovem vrtu.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Njegove korenine so ovite okoli kupa in strmi na kraj kamnov.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Če ga uniči iz svojega kraja, potem ga bo ta zatajil, rekoč: ›Nisem te videl.‹
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Glej, to je radost njegove poti in iz zemlje bodo pognali drugi.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Glej, Bog ne bo zavrnil popolnega moža niti ne bo pomagal hudodelcem,
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 dokler tvojih ust ne napolni s smehom in tvojih ustnic z radostjo.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Tisti, ki te sovražijo, bodo oblečeni s sramoto in bivališče zlobnega bo prišlo v nič.«
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
