Job 37
1 Tudi ob tem moje srce trepeta in je premaknjeno iz svojega mesta.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Pozorno prisluhnite hrupu njegovega glasu in zvoku, ki gre iz njegovih ust.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Tega usmerja pod celotnim nebom in svoje bliskanje do koncev zemlje.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Za tem rjovi glas. Grmi z glasom svoje odličnosti in ne bo jih zadržal, ko se zasliši njegov glas.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Bog s svojim glasom čudovito grmi. Dela velike stvari, ki jih ne moremo doumeti.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Kajti snegu pravi: ›Bodi na zemlji, ‹ podobno majhnemu dežju in velikemu dežju njegove moči.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Pečati roko vsakega človeka, da bi vsi ljudje lahko poznali njegovo delo.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Potem gredo živali v brloge in ostanejo na svojih mestih.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Iz juga prihaja vrtinčast veter in mraz iz severa.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Z dihom Boga je dana zmrzal in širina vodá je omejena.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Tudi z namakanjem obtežuje debel oblak. Razpršuje svoj svetli oblak.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Ta je obrnjen ob njegovih nasvetih, da lahko naredijo karkoli jim zapoveduje na obličju zemeljskega [kroga] na zemlji.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Povzroča mu, da pride, bodisi za grajanje ali za njegovo deželo ali za usmiljenje.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Prisluhni temu, oh Job. Stoj mirno in preudari čudovita Božja dela.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Ali veš, kdaj jih je Bog razporedil in svetlobi svojega oblaka velel, da zasije?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Mar poznaš izravnavanja oblakov, čudovita dela njega, ki je popoln v spoznanju?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Kako so tvoje obleke tople, ko z južnim vetrom umiri zemljo?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Ali si ti z njim razprostrl nebo, ki je močno in kakor staljeno zrcalo?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Pouči nas, kaj mu bomo rekli, kajti svojega govora ne moremo urediti zaradi teme.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Mar mu bo povedano, da jaz govorim? Če človek govori, bo zagotovo požrt.
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Sedaj ljudje ne vidimo svetle svetlobe, ki je v oblakih, toda veter gre mimo in jih očisti.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Lepo vreme prihaja iz severa. Z Bogom je strašno veličanstvo.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Glede Vsemogočnega, ne moremo ga srečati. Odličen je v moči, v sodbi in v obilici pravice. Ne bo prizadel.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Ljudje se ga zato bojijo. Ne ozira se na nobenega od tistih, ki so modrega srca.«
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
