Job 32
1 Tako so ti trije možje prenehali odgovarjati Jobu, ker je bil pravičen v svojih lastnih očeh.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Potem je bil vžgan bes Elihúja, Barahélovega sina, Buzéjca iz Rámovega rodu. Njegov bes je bil vžgan zoper Joba, ker je sebe bolj opravičeval kakor Boga.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Tudi zoper njegove tri prijatelje je bil vžgan njegov bes, ker niso našli nobenega odgovora, pa so vendar obsodili Joba.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Torej Elihú je čakal, dokler Job ni spregovoril, ker so bili starejši kakor on.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Ko je Elihú videl, da ni bilo nobenega odgovora v ustih teh treh mož, je bil potem vžgan njegov bes.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Elihú, Barahélov sin, Buzéjec, je odgovoril in rekel: »Jaz sem mlad, vi pa ste zelo stari, zato sem bil prestrašen in se vam nisem drznil pokazati svojega mnenja.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Rekel sem: ›Dnevi naj bi spregovorili in množica let naj bi učila modrost.‹
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Toda v človeku je duh. Navdih Vsemogočnega jim daje razumevanje.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Veliki možje niso vedno modri niti ostareli ne razumejo sodbe.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Zato sem rekel: ›Prisluhnite mi. Tudi jaz bom pokazal svoje mnenje.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Glejte, čakal sem na vaše besede, prisluhnil sem vašim razlogom, medtem ko ste iskali, kaj bi rekli.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Da, prisluhnil sem vam in glejte nikogar izmed vas ni bilo, da prepriča Joba ali da odgovori njegovim besedam,
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 da ne bi rekli: ›Pridobili smo modrost. Bog ga suva dol, ne človek.‹
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Torej svojih besed ni usmeril zoper mene niti mu ne bom odgovoril z vašimi govori.«
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Bili so osupli, niso več odgovarjali. Prenehali so govoriti.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Ko sem čakal (kajti niso govorili, temveč mirno stali in niso več odgovarjali),
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 sem rekel: »Tudi jaz bom odgovoril svoj del, tudi jaz bom pokazal svoje mišljenje.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Kajti poln sem stvari, duh znotraj mene me sili.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Glejte, moj trebuh je kakor vino, ki nima oddušnika. Pripravljeno je, da poči kakor novi mehovi.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Govoril bom, da bom lahko osvežen. Odprl bom svoje ustnice in odgovoril.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Ne pustite mi, prosim vas, sprejeti obličja kateregakoli moža niti mi ne pustite, da dajem laskave nazive človeku.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Kajti ne znam dajati laskavih nazivov. Če bi tako počel, bi me moj stvarnik hitro odvedel.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
