Job 28
1 Zagotovo obstaja žila za srebro in prostor za zlato, kjer ju prečiščujejo.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Železo je vzeto iz zemlje in bron je staljen iz kamna.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 On postavlja konec temi in preiskuje vso popolnost: kamne iz teme in smrtno senco.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Poplava izbruhne ven, proč od prebivalca, celo vode, pozabljene od stopala. Posušene so, odtekle so proč od ljudi.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Glede zemlje, iz nje prihaja kruh, in pod njo je obrnjeno, kakor bi bil ogenj.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Njeni kamni so mesto za safirje in ta ima zlati prah.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Je steza, ki je nobena perjad ne pozna in ki je jastrebovo oko ni videlo.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Levji mladiči je niso pomendrali niti krut lev ni šel mimo nje.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Svojo roko izteguje nad skalo, gore prevrača pri koreninah.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Reke vrezuje med skalami in njegovo oko vidi vsako dragoceno stvar.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Poplave zvezuje pred poplavljanjem in stvar, ki je skrita, prinaša na svetlobo.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Toda kje se bo našla modrost? In kje je kraj razumevanja?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Človek ne ve za njeno vrednost niti je ni najti v deželi živih.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Globina pravi: ›V meni je ni.‹ Morje pravi: ›Ta ni z menoj.‹
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Ni je moč dobiti za zlato niti ne bo srebro odtehtano za njeno vrednost.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ta ne more biti primerjana z zlatom iz Ofírja, z dragocenim oniksom ali safirjem.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Zlato in kristal ji ne moreta biti enaka in njena zamenjava ne bo za dragocenosti iz čistega zlata.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Nobene omembe ne bo narejene o koralah ali o biserih, kajti cena modrosti je nad rubini.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Topaz iz Etiopije ji ne bo enak niti ne bo ovrednotena s čistim zlatom.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Od kod potem prihaja modrost? In kje je kraj razumnosti?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Videti je, da je skrita pred očmi vseh živih in prikrita pred zračno perjadjo.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Uničenje in smrt pravita: ›O njeni slavi sva slišala s svojimi ušesi.‹
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Bog razume njeno pot in on pozna njen kraj.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Kajti gleda do koncev zemlje in vidi pod celotnim nebom,
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 ko naredi težo za vetrove in vode odmerja z mero.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Ko je naredil odlok za dež in pot za bliskanje groma,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 potem jo je videl in jo oznanja. Pripravlja jo, da, in razpoznava.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Človeku pa pravi: ›Glej, strah Gospodov, to je modrost; in oditi od zla je razumevanje.‹«
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
