< Job 19 >
1 Potem je Job odgovoril in rekel:
Тогава Иов в отговор рече:
2 »Doklej boste mučili mojo dušo in me z besedami lomili na koščke?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Teh desetkrat ste me grajali. Ni vas sram, da se mi delate tujce.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Če je res to, da sem zašel, moja zmota ostaja z menoj.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Če se boste zares povzdigovali zoper mene in zoper mene obsojali moj očitek,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 vedite torej, da me je Bog zrušil in me obdal s svojo mrežo.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Glej, kričim o krivici, toda nisem slišan; na glas vpijem, toda tam ni sodbe.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Ogradil je mojo stezo, da ne morem mimo in postavil je temo na moje poti.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Oropal me je moje slave in odvzel krono iz moje glave.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Uničil me je na vsaki strani in odšel sem. Moje upanje je odstranil kakor drevo.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Prav tako je zoper mene vžgal svoj bes in me šteje kakor enega izmed svojih sovražnikov.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Njegova krdela so prišla skupaj in dvignila njihovo pot zoper mene in se utaborila naokoli mojega šotora.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Moje brate je postavil daleč od mene in moji znanci so se resnično odtujili od mene.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Moja žlahta je odpovedala in moji zaupni prijatelji so me pozabili.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Tisti, ki prebivajo v moji hiši in moje služabnice me imajo za tujca. Neznanec sem v njihovih očeh.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Poklical sem svojega služabnika, pa mi ni dal nobenega odgovora. Prosil sem ga s svojimi usti.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Moj dih je tuj moji ženi, čeprav sem prosil zaradi otrok svojega lastnega telesa.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Da, mladi otroci so me prezirali. Vzdignil sem se in oni so govorili zoper mene.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Vsem svojim bližnjim prijateljem sem se gnusil. Tisti, ki sem jih imel rad, so se obrnili zoper mene.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Moje kosti se lepijo na mojo kožo in na moje meso in pobegnil sem s kožo med svojimi zobmi.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Imejte usmiljenje z menoj, imejte usmiljenje z menoj, oh vi, moji prijatelji, kajti Božja roka se me je dotaknila.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Čemu me preganjate kakor Bog in niste nasičeni z mojim mesom?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh da bi bile moje besede sedaj zapisane! Oh, da bi bile natisnjene v knjigi!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Da bi bile vgravirane z železnim peresom in svincem v skalo na veke!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Kajti jaz vem, da moj odkupitelj živi in da bo na zadnji dan stal nad zemljo.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Čeprav po moji koži črvi uničijo to telo, bom vendar v svojem mesu videl Boga,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 ki ga bom videl zase in moje oči bodo gledale in ne drug, čeprav je moja notranjost použita znotraj mene.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Toda vi bi morali reči: ›Zakaj ga preganjamo, ‹ glede na to, da je korenina zadeve najdena v meni?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Bojte se meča, kajti bes prinaša kaznovanja meča, da boste lahko vedeli, da je sodba.«
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.