Job 11
1 Potem je odgovoril Cofár Naámčan in rekel:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 »Mar ne bo množica besed odgovorjena? Mar naj bo mož, poln govora, opravičen?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Mar naj tvoje laži naredijo možem, da molčijo? In ko zasmehuješ, ali te noben človek ne bo osramotil?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Kajti rekel si: ›Moj nauk je čist in jaz sem čist v tvojih očeh.‹
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Toda oh, da bi Bog spregovoril in zoper tebe odprl svoje ustnice
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 in da bi ti pokazal skrivnosti modrosti, da so dvojne temu kar je! Vedi torej, da Bog od tebe terja manj, kakor zasluži tvoja krivičnost.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Mar lahko z iskanjem najdeš Boga? Mar lahko do popolnosti spoznaš Vsemogočnega?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 To je tako visoko kakor nebo. Kaj lahko storiš? Globlje kakor pekel. Kaj lahko spoznaš? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Njegova mera je daljša kakor zemlja in širša kakor morje.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Če odseka in zapre, ali zbere skupaj, kdo ga potem lahko ovira?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Kajti pozna praznoglave ljudi. Tudi zlobnost vidi. Mar ne bo potem tega preudaril?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 Kajti praznoglav človek bi bil moder, čeprav bi bil človek rojen kakor žrebe divjega osla.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Če pripraviš svoje srce in svoje roke iztegneš k njemu,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 če je krivičnost v tvoji roki, jo odloži daleč proč in naj zlobnost ne prebiva v tvojih šotorih.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Kajti potem boš povzdignil svoj obraz brez madeža. Da, neomajen boš in se ne boš bal,
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 ker boš pozabil svojo bedo in se je boš spominjal kakor vode, ki tečejo mimo,
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 in tvoja starost bo jasnejša kakor opoldan; svetil boš naprej, ti boš kakor jutro.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 Ti boš varen, ker je upanje. Da, kopal boš okoli sebe in svoj počitek si boš vzel v varnosti.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Tudi ulegel se boš in nihče te ne bo strašil. Da, mnogi te bodo obžalovali.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Toda oči zlobnih bodo odpovedale in ne bodo pobegnili in njihovo upanje bo kakor izročitev duha.«
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
