Jeremija 10

1 Prisluhnite besedi, ki vam jo govori Gospod, oh hiša Izraelova:

Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев:

2 »Tako govori Gospod: ›Ne uči se poti poganov in ne bodi zaprepaden ob znamenjih z neba, kajti pogani so zaprepadeni ob njih.

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плаша от тях.

3 Kajti običaji ljudstva so prazni, kajti nekdo s sekiro poseka drevo iz gozda, delo delavčevih rok.

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 Okrasijo ga s srebrom in zlatom; pritrdijo ga z žeblji in kladivi, da se ne premika.

Украсяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

5 Pokončni so kakor palmovo drevo, toda ne govorijo. Morajo jih nositi, ker ne morejo hoditi. Ne bojte se jih, kajti ne morejo storiti zla niti ni v njih, da delajo dobro.‹«

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.

6 Ker ne obstaja nihče podoben tebi, oh Gospod; ti si velik in tvoje ime je veliko v moči.

Няма подобен на тебе, Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7 Kdo se te ne bi bal, oh kralj narodov? Kajti tebi to pripada, glede na to, da med vsemi modrimi možmi narodov in med vsemi njihovimi kraljestvi, ni tam nikogar podobnega tebi.

Кой не би се боял от тебе, Царю на Народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на тебе.

8 Toda oni so vsi skupaj brutalni in nespametni. Kos lesa je nauk ničevosti.

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.

9 Srebro, sploščeno na ploščice, je prineseno iz Taršíša in zlato iz Ufáza, delo delavca in iz rok livarja. Modra in vijolična so njihova oblačila. Vsa so delo spretnih ljudi.

Сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, И злато от Офир, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 Toda Gospod je resničen Bog, on je živi Bog in večen kralj. Ob njegovem besu bo zemlja trepetala in narodi ne bodo zmožni prenesti njegovega ogorčenja.

Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието му.

11 Tako jim boste govorili: › Celó bogovi, ki niso naredili neba in zemlje, bodo izginili z zemlje in izpod tega neba.‹«

(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

12 S svojo močjo je naredil zemljo, s svojo modrostjo je osnoval zemeljski [krog] in s svojo preudarnostjo razprostrl nebo.

Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 Kadar izusti svoj glas, je tam množica vodá v nebesih in meglicam povzroča, da se dvigujejo od koncev zemlje; on dela bliskanje z dežjem in iz svojih zakladnic prinaša veter.

Когато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.

14 Vsak človek je v svojem spoznanju brutalen. Vsak livar je zbegan z rezano podobo, kajti njegova ulita podoba je neresnica in tam ni diha v njih.

Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 Ničevost so in delo zmot. V času njihovega obiskanja bodo izginili.

Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 Jakobov delež ni podoben njihovemu, kajti on je tvorec vseh stvari; in Izrael je palica njegove dediščine. Gospod nad bojevniki je njegovo ime.

Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 Zberi svoje blago iz dežele, oh prebivalec iz trdnjave.

Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 Kajti tako govori Gospod: ›Glej, naenkrat bom izvrgel prebivalce dežele in jih spravil v tegobo, da bodo lahko našli, [da je] to tako.

Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.

19 Gorje mi za mojo poškodbo! Moja rana je boleča. Toda rekel sem: »Resnično, to je žalost in jaz jo moram nositi.

Горко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 Moje šotorsko svetišče je oplenjeno in vse moje vrvi so pretrgane, moji otroci so odšli od mene in jih ni, nikogar ni, da bi še razpenjal moj šotor in da bi postavljal moje zavese.

Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 Kajti pastirji so postali brutalni in niso iskali Gospoda, zato ne bodo uspeli in vsi njihovi tropi bodo razkropljeni.

Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 Glej, hrup objave je prišel in veliko razburjenje iz severne dežele, da bi Judova mesta naredil opustošena in brlog zmajev.

Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 Oh Gospod, vem, da človekova pot ni v njem samem, tega ni v človeku, ki hodi, da usmerja svoje korake.

Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 Oh Gospod, grajaj me, toda s sodbo; ne v svoji jezi, da me ne bi privedel v nič.

Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 Svojo razjarjenost izlij na pogane, ki te ne poznajo in na družine, ki ne kličejo k tvojemu imenu, kajti pojedli so Jakoba in ga požrli in ga pogoltnili ter njegovo prebivališče naredili zapuščeno.

Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.