Pridigar 7
1 Dobro ime je boljše kakor dragoceno mazilo in dan smrti [je boljši] kakor dan rojstva nekoga.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Bolje je iti v hišo žalujočega, kakor iti v hišo pojedine, kajti to je konec vseh ljudi; in živi si bodo to položili k srcu.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Bridkost je boljša kot smeh, kajti z žalostjo obličja je srce postalo boljše.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Srce modrega je v hiši žalovanja, toda srce bedakov je v hiši veselja.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Bolje je poslušati oštevanje modrega, kakor za človeka poslušati pesem bedakov.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Kajti kakor je prasketanje trnja pod loncem, tak je smeh bedaka. Tudi to je ničevost.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Zatiranje modrega zagotovo dela besnega in podkupnina uničuje srce.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Boljši je konec stvari kakor njen začetek, in potrpežljivi v duhu je boljši kakor ponosni v duhu.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 V svojem duhu ne bodi nagel, da bi bil jezen, kajti jeza počiva v naročju bedakov.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Ne reci: »Kaj je razlog, da so bili prejšnji dnevi boljši kakor tile?« Kajti glede tega nisi modro poizvedel.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Modrost je dobra z dediščino; in z njo je korist tistim, ki gledajo sonce.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Kajti modrost je obramba in denar je obramba, toda odličnost spoznanja je, da modrost daje življenje tem, ki jo imajo.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Preudari Gospodovo delo, kajti kdo lahko izravna to, kar je on skrivil?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Na dan uspevanja bodi radosten, toda na dan nadloge preudari; tudi Bog je postavil enega nasproti drugemu, z namenom, da človek ne bi ničesar našel za njim.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Vse stvari sem videl v dneh svoje ničevosti. Je pravičen človek, ki propada v svoji pravičnosti in je zloben človek, ki v svoji zlobnosti podaljšuje svoje življenje.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Ne bodi preko mere pravičen niti se ne delaj preveč modrega. Zakaj bi samega sebe uničil?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Ne bodi preveč zloben niti ne bodi nespameten. Zakaj bi umrl pred svojim časom?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Dobro je, da bi to zgrabil, da, tudi pred tem ne umikaj svoje roke, kajti kdor se boji Boga, bo izmed vseh prišel naprej.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Modrost krepi modrega bolj kakor deset silnih mož, ki so v mestu.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Kajti na zemlji ni pravičnega človeka, ki dela dobro in ne greši.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Prav tako se ne oziraj na vse besede, ki so izgovorjene, da ne bi slišal svojega služabnika [kako] te preklinja,
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 kajti pogosto tudi tvoje lastno srce ve, da si ti sam podobno preklinjal druge.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Vse to sem preizkusil z modrostjo. Rekel sem: »Moder bom, « toda to je bilo daleč od mene.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 To, kar je daleč proč in presegajoče globoko, kdo to lahko spozna?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Svoje srce sem posvetil védenju in preiskovanju in iskanju modrosti in razlogu za stvari in da spoznam zlobnost neumnosti, celo nespametnost in norost.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 Našel sem grenkejše kakor smrt, žensko, čigar srce so pasti in mreže in njene roke kakor trakovi. Kdorkoli ugaja Bogu, bo zbežal pred njo, toda grešnik bo vzet po njej.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 »Glej, to sem našel, « pravi pridigar, naštevajoč enega za drugim, da spozna razlog.
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Kar vendar moja duša išče, toda ne najdem. Našel sem enega med tisočimi, toda ženske med vsemi tistimi nisem našel.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Glej, samo to sem našel, da je Bog človeka naredil poštenega, toda oni so iskali mnoge domiselnosti.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
